Появилите се в публичното пространство твърдения за корнишони с опасни вещества предизвикаха силно напрежение сред потребителите. Според експертите обаче подобни случаи често се интерпретират превратно и създават ненужен страх. Пред БНТ главният експерт към Центъра за оценка на риска по хранителната верига инж.
Светлана Савова обясни как всъщност функционира Системата за бързо предупреждение на Европейския съюз и защо тя е създадена да предотвратява точно подобни рискове. „Това е система за превенция. Тя не отразява опасни храни, а активността на контрола“, подчерта Савова, като уточни, че често медийното отразяване е частично или подвеждащо и поражда страх, който няма основание.
Тя обясни, че поводът за последната паника са корнишони, произведени в Индия и засечени в Словения. „Продуктът не е стигнал до потребителя, тъй като е насочен за унищожаване“, каза още експертът и посочи именно това като предимство на системата – навременно блокиране на рискови храни. Само през октомври в европейската платформа са подадени 528 нотификации.
Според Савова това не е знак за повишена опасност, а за по-ефективен контрол. „Те растат не защото растат опасните храни, а защото в миналото нямаше методи да бъдат откривани опасности“, заяви тя. Днес лабораториите разполагат с по-прецизна апаратура и могат да засичат замърсители в значително по-ниски концентрации.
„Основните патогени са салмонела и ешерихия коли. Това не са нарочни действия, а въпрос на хигиена при производството“, поясни Савова и посочи, че системата е изцяло насочена към защита на потребителите. Савова отбеляза, че е важно купувачите да бъдат внимателни, но да не изпадат в истерия, когато чуят за поредната нотификация.
Тя призова информацията да се проверява, а не да се приема автоматично като заплаха. „Колкото повече нотификации виждате, толкова по-добър е контролът“, заяви експертът и увери, че системата работи за това опасните храни никога да не достигнат трапезата ни.
20.11.2025