След решението на КС, че председателят на Народното събрание не може еднолично да отклони искане за референдум, както се случи с отхвърлянето на допитването на Румен Радев в НС, адвокат Методи Лалов направи краен и гневен коментар за действията на Наталия Киселова.
Natalia Kiselova трябва да бъде изхвърлена от НС и от ЮФ на СУ. Незабавно! Аман от некадърници и слуги!, изригна бившият шеф на СРС.
Лалов припомни какво е написал още на 14.05.2025 г. във връзка с "безобразното връщане на предложението на Радев" (самият той също безобразник) за провеждане на референдум за еврото: В контекста на моята професионална биография като бивш председател на Софийския районен съд, намирам за уместно да направя паралел с действията на Наталия Киселова от БСП, изразяващи се във връщане на внесено от Президента Румен Радев предложение за произвеждане на национален референдум относно въвеждането на еврото – предложение, което от определени среди беше квалифицирано като неприемливо.
От правна гледна точка, считам, че Киселова не е разполагала с компетентност да извърши подобно действие. Основният аргумент в подкрепа на тази теза се корени в ясното разграничение между административните и решаващите (правораздавателни/законодателни) функции в структурата на държавните органи.
Позволявам си да илюстрирам това чрез аналогията със Софийския районен съд, където председателят изпълнява административни функции – организира работата на съда като институция, обезпечава материалната база, отговаря за общата организация и за разпределението на делата съгласно установените правила.
Негово правомощие не е да извършва преценка по същество относно допустимостта на подадена искова молба и въз основа на тази преценка да я връща на вносителя.
Председателят на съда е задължен единствено да провери дали исковата молба отговаря на външните, формални изисквания за нейното завеждане и съобразно тях да определи вида на делото и да го разпредели на съответния съдебен състав.
Именно съдебният състав – решаващият орган – е този, който в рамките на съдебното производство се произнася по допустимостта на иска, по съответствието му с материалноправните и процесуални изисквания на закона.
В случай че искът е недопустим или не отговаря на изискванията, съдебният състав дава указания на страната или връща исковата молба с мотивирано определение, като този съдебен акт подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.
По аналогичен начин, когато е сезирано НС с предложение за референдум, ролята на председателя следва да бъде ограничена до проверка за съответствие с минимални формални изисквания (дали предложението е внесено от легитимиран субект, а не от произволно лице като деловодител, чистачка или някой случаен гражданин, дори и депутат, в качеството му на вносител, различен от изискуемия по закон).
След тази формална проверка, предложението следва да бъде разпределено на съответните парламентарни комисии и впоследствие поставено за разглеждане в пленарна зала.
Компетентността да преценят допустимостта на предложението по същество, както и да го уважат или отхвърлят, принадлежи изключително на народните представители в съответните комисии и в пленарното заседание – те са решаващият орган в този случай.
Повече в lupa.bg
20.11.2025