Историята на един пациент Чуйте статията: Въпросът "достатъчни ли са парите за здраве?" звучи като проста финансова сметка, но реалността в българското здравеопазване показва, че липсата на пари е нито "проста", нито само финансова сметка.
През историята и опита на Боряна Ботева - пациент, активист и представител на организации за хора с ревматологични заболявания и не само, ще се опитаме да открехнем завесата на сложните процеси в здравната система.
Коя е Боряна Ботева? Завършва право, но по стечение на обстоятелствата започва да се занимава с пациентски организации, след като през 2008 година е диагностицирана с болест на Бехтерев.
С група съмишленици създават Сдружение за пациентите с Бехтерев, по-късно организация за всички ревматологични заболявания, която тази година отбелязва 15 години активна работа, а към момента участва и в Сдружение за развитие на българското здравеопазване.
И всичко това доброволно.
"По неволя съм и половин лекар, защото, за да отстояваш правата на пациентите, трябва да познаваш и медицинската страна на проблема." Боряна работи в Център за защита правата в здравеопазването и от позицията на своя опит описва здравната система отблизо - такава, каквато я усеща всеки хронично болен: непредвидима, недофинансирана и често - опасно бавна.
Диагнозата: години чакане " Моята диагноза лично се забави 8 години от първите симптоми. Това е класика при болестта на Бехтерев.
Въпреки, че в момента има много повече информация от преди 15 години, когато мен ме диагностицираха, пак има забавяне на диагнози", споделя Боряна и с това поставя първия проблем, който засяга хората с ревматологични заболявания.
А причините за забавянето са липса на ревматолози в по-малките населени места, неподготвеност на личните лекари и недостатъчният финансов ресурс, който държавата предоставя за диагностициране и съответно труден достъп до ключови изследвания като ядрено-магнитен резонанс.
И така минават (понякога) години, преди пациентът да бъде диагностициран и съответно лекуван. Бързаме бавно "Освен това, времето за навлизане на едно лечение в България, след като вече е одобрено от Европейската агенция по лекарствата, също е по-дълго, отколкото в други държави. Подобрил се е този показател и времето се е скъсило, но пак отнема твърде много.
Здравната каса има един механизъм за гарантиране бюджета на здравната каса, по който механизъм фармацевтичните компании връщат определени пари в бюджета на касата и може би от септември нататък този бюджет се покрива изцяло от фармацевтичните компании , образно казано, с тези връщания на пари, което пък спира тях да въвеждат нови лекарства, защото нямат сметка от това нещо.
Те една, две, три години работят на загуба и това рефлектира върху нас. Някой може да каже, ама защо гледате печалбата на фармацевтичните компании? Не, не гледам тяхната печалба, но всъщност това рефлектира върху нас пациентите основно." Боряна смята също, че парите в бюджета за здраве не се планират добре .
Биват увеличавани всяка година, но в грешните пера. И отчита и другите проблеми. "Знаем, че има хора, които не си плащат здравните вноски.
Повече в dnes.dir.bg
20.11.2025