Румъния увеличава вноса на електроенергия с 48,2% през първите девет месеца на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, достигайки 14 110 милиона kWh, вследствие на значителен спад в местното производство, според данни на Националния институт по статистика на страната.
Водещата роля за спада на производството играят ВЕЦ, при които произведената енергия е с 22,7% по-малко от миналата година до 8865 милиона kWh. Намалява и токът от вятърните централи и от тецовете. Единствената значителна положителна промяна е в производството на соларна енергия, което се е увеличило с 37,7%, достигайки 3 976 милиона kWh.
През 2025 г. компанията Hidroelectrica отчита "най-мрачната производствена година" в историята си с производство малко над 11 тераватчаса, причинен от тежка суша. Общото производство на първична енергия намалява с 2,8%, докато вносът на първична енергия нараства с 15,5%. Въпреки намалялото производство, износът на електроенергия нараства с 28,9%, достигайки 10 520 милиона kWh.
За сравнение България е по-добре и на моменти изнася електроенергия, благодарение на микса от производството и най-вече заради тецовете, казват експертите. Без въглища зимата няма да е по-зелена, а по-студена и по-скъпа. Със застудяването задаваме въпроса можем ли без въглища през предстоящия зимен сезон.
Преди две години в Плана за възстановяване и устойчивост и териториалните планове бе записано, че страната може да се раздели с половината си въглищната енергетика до 2026 г., а с комплекс Марица Изток до 2030 година – амбициозна, но спорна цел.
Тогава плановете бяха променени, а годините, в които се посочваше кога да се закрият централите отпаднаха, като се приеха сроковете на общата европейска рамка. Днес, дори без реално закриване на централите, България вече е нетен вносител на електроенергия.
Това поражда сериозен въпрос: какво щеше се случи, ако въглищните мощности наистина трябваше да спрат Енергийната система – на ръба между зелено и тъмно Въглищните централи, са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те осигуряват до 40% от потреблението.
Спирането им би означавало загуба на над 2500 мегавата стабилен капацитет – колкото енергията, която потребяват София и Пловдив заедно в пиковите часове. Експертите са единодушни, че без тези мощности мрежата ще изпита сериозен недостиг, особено при студена зима. Вятърът и слънцето не могат да компенсират в реално време.
Въпреки че топлофикациите в България са инвестирали в над 600 мегават/часа нови когенерации, част от които са вече въведени в експлоатация, газовите мощности са все още недостатъчни, за да компенсират въглищата.
Внос вместо производство – скъпа алтернатива През есента България вече внася ток от съседни страни – нещо необичайно за държава, която доскоро беше сред най-големите износители в региона. Но колко реалистично е да се разчита на внос през зимата? Трансграничният капацитет позволява пренос на около 2000 MW, но именно тогава всички държави от региона – Румъния, Гърция, Сърбия и Турция – също изпитват недостиг.
Повече в epicenter.bg
19.11.2025