Пиксабей Французите често могат да бъдат забелязани да се разхождат с дълги багети под мишница или с наклонени барети, докато карат велосипеди, натоварени с хрупкав хляб.
Тези кинематографични сцени са приятни, но когато нещата се разгледат сериозно, както германците обикновено правят, става ясно, че най-добрият хляб в света идва от Германия, разказва CNN, цитирана от Нова телевизия.
Германците имат повече разновидности хляб, отколкото повечето други народи. Според регистъра към Германския институт за хляб в страната вече са официално признати над 3200 вида. През 2015 г. германската хлебна култура е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Един ключов немски израз произлиза от тези питателни хлябове: една от думите за „работа“ е broterwerb, което буквално означава „придобиване на хляб“. Хлябът е основна част от почти всяко хранене в Германия – на закуска, по време на почивка (понякога наричана pausenbrot, или „почивен хляб“), както и на вечеря, abendbrot – буквално „вечерният хляб“. „Продава се като нарязан хляб“ е германска поговорка, описваща стоки, които се разпродават изключително бързо.
Хлябът дори има своя звезда по телевизията - говорещият хляб на име Бернд се превръща в популярен герой сред местните деца.
Комедийният сериал „Бернд хлябът“ (Bernd das Brot), воден от едноименния герой, се излъчва по детския канал KI.KA от 2000 г. Пощенската служба дори пуска марка с лозунг „Германска хлебна култура“, която влиза в продажба през 2018 г. Защо обаче германците са толкова запалени по хляба, гевреците и хлебчетата?
История, изпечена във фурната Една от причините за огромното разнообразие от хлебни изделия в Германия е фрагментираната ѝ история до XIX век. Страната представлява съвкупност от стотици малки херцогства и кралства всяко със своя собствена култура, диалект и вид хляб. Към тази мозайка през Средновековието се прибавят и редица успешни и развиващи се градове, които също се стремят да привличат търговци и нови заселници.
Някои от тях предлагат изключителни хлебни изделия. Германия няма толкова слънчев климат, колкото южна Франция или Италия, а много райони не са подходящи за производство на пшеница, поради което зърна като ръж и лимец растат по-добре там. Пшеничните хлябове остават по-характерни за южните градове като Мюнхен и Щутгарт.
Основният двигател на това изобилие от хляб е нуждата на фермерите, търговците и херцозите от нещо питателно, което да ги подкрепя в често студените и дъждовни дни. Затова и до днес германците обикновено консумират квасен хляб, приготвен от ръжено, лимецово и пшенично брашно, обогатен със зърна и семена. Германският хляб е тежък и плътен.
Той буквално „надделява“ над пухкавите фокачи или чабати. Печивото обаче не се разпространява в останалата част на Европа.
През 1792 г. Йохан Волфганг фон Гьоте записва, че по време на военна кампания във Франция предложил от своя тъмен ръжен хляб на двама пленени французи, но те веднага избягали обратно към собствените си редици.
Повече в petel.bg
19.11.2025