Асоциацията на европейските журналисти напомни в своя позиция, че институциите са длъжни да спазват правата на децата във всички случаи, дори когато става дума за разследване на предполагаеми правонарушения.
Позицията на асоциацията идва след като преди дни бе разгласено, че синът на евродепутата Радан Кънев е задържан с марихуана по време на акция в София на СДВР срещу наркоразпространението. Стана ясно, че патрул на столично районно управление е спрял за проверка непълнолетния младеж, а при обиск у него било открито наркотичното вещество. Младежът бил отведен в управлението, а баща му – повикан на място.
След като самоличността на детето стана публична, Радан Кънев коментира случая с публикация във Фейсбук. По думите на евродепутата: "по случая е започнато досъдебно производство, на което той (непълнолетният младеж – б. ред.) и цялото ни семейство ще съдействаме добросъвестно".
"Не подценявам действията му, за които ще понесе последици според закона", бе написал още Кънев. "Благодаря и на медиите за разбирането и сдържаното отразяване. Моментът е труден за нас - не заради ефекта върху родителите, а заради рисковете за детето", завършва публикацията.
От Асоциацията на европейските журналисти подчертават, че съгласно международното право детето е носител на права, независимо от обществения статут на своите родители.
"Конвенцията на ООН за правата на детето предвижда, че "никое дете не може да бъде обект на произволна или незаконна намеса в личния му живот, семейството, жилището или кореспонденцията" и че дете, срещу което е повдигнато обвинение в извършване на правонарушение, има право "на пълно зачитане на личния му живот на всички етапи на производството", пишат в позицията си от организацията.
Оттам изтъкват, че в тълкуването на тези разпоредби Комитетът по правата на детето към ООН подчертава, че информация, която може да доведе до идентифициране на дете, за което се твърди, че е извършило правонарушение, не следва да се разгласява публично, за да се избегнат стигматизация и дългосрочни негативни последици за развитието и реинтеграцията на детето.
В позицията си АЕЖ обръща внимание, че българското законодателство се основава на сходни принципи: "Член 32 от Конституцията защитава неприкосновеността на личния живот и правото на всеки на защита срещу неправомерна намеса в личния и семейния му живот, както и срещу посегателства върху неговото достойнство, чест и добро име".
"Законът за закрила на детето съдържа специални гаранции относно разгласяването на информация за деца, а Наказателно-процесуалният кодекс предвижда особени процесуални правила по дела с участието на непълнолетни, включително ограничения на публичността, с цел защита на техните интереси".
"Правилата за защита на личните данни на ниво Европейски съюз и на национално равнище също поставят строги условия за обработването и разпространението на информация, свързана с предполагаеми правонарушения, особено когато са засегнати непълнолетни".
Повече в glasnews.bg
19.11.2025