Есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия за България показва, че цените на храните няма да поевтинеят през 2026 г. Основните причини са растящите разходи за труд в производството и високата цена на вноса.
На този фон частният сектор ще бъде по-предпазлив, което ще доведе до забавяне на ръста на заплатите. Целта е фирмите да запазят конкурентоспособността си на пазар, където разходите се увеличават по-бързо от приходите. Хампарцумян: Бюджетът е дефицитен и ориентиран към бъдещи избиратели Според финансиста Левон Хампарцумян държавният бюджет е структуриран така, че да удовлетвори максимално широк кръг избиратели.
По думите му това е класически политически подход – достъп до публични средства в комбинация с желание за преизбиране. Той е категоричен, че бюджет може да се направи по повече от един начин, но основният проблем е, че в момент на икономически растеж и нисък външен дълг страната приема дефицитна рамка. Това според него е грешно, особено предвид несигурната международна обстановка, която може да направи финансовите планове за 2025 г. трудно предвидими.
Опасността от бъдеща финансова криза Хампарцумян подчертава, че България има нисък външен дълг и растяща икономика, което в момента улеснява вземането на кредити. Но този „удобен период“ няма да продължи безкрайно. Един ден „купонът ще свърши“ и страната ще трябва да се разплаща, предупреждава финансистът.
Ако средствата не бъдат използвани за проекти, които генерират нови приходи, България може да се озове в ситуация, подобна на тази, която преживяха Гърция, Кипър и Румъния – със затягане на коланите и намаляване на социални разходи, включително пенсии.
Парадоксът: държавата плаща повече от бизнеса Финансистът определя като „неестествено“ положението, в което публичният сектор предлага по-високи заплати от частния.
Това изкривява пазара на труда и създава опасна тенденция – държавата започва да се конкурира с бизнеса по начин, който не стимулира икономическата активност, а води до допълнителни разходи за бюджета.
Хампарцумян коментира и предупрежденията на Кристалина Георгиева, според която бързото нарастване на ипотечното кредитиране крие сериозни рискове. Имотният пазар е първият, който се срива при криза и последният, който се възстановява.
Финансистът е категоричен, че българите традиционно искат да притежават собствено жилище, но инвеститорите в имоти трябва да са внимателни – това е изключително волатилен сектор, който реагира мигновено на външни шокове.
При неправилно преценен ход може да се загубят сериозни средства.
19.11.2025