Военните разходи нарастват по-бързо от всякога след края на Студената война, но оттеглянето от дипломацията и чуждестранната помощ ще има своята цена Чуйте статията: През 1958 г. британският министър-председател Харолд Макмилън казва, че "разговорите са по-добри от войната".
Макмилън познава реалностите както на дипломацията, така и на военните действия: като войник той е сериозно ранен по време на Първата световна война, а като министър-председател трябва да се бори с ядрените заплахи на Студената война, включително и с най-критичната Кубинска ракетна криза.
Джон Ф.
Кенеди, президентът на САЩ по време на този почти катастрофален епизод на атомна политика на риска, също разбира ценността на дипломатическите канали, както и бруталността на конфликтите: той е тежко ранен в гърба, докато служи в американския флот през 1943 г. Андрю Мичъл, бивш министър в британското правителство, се притеснява, че мъдростта, която лидери като Кенеди и Макмилън са придобили от войната, е избледняла от паметта точно когато е най-необходима.
"Светът е забравил уроците от Първата световна война, когато милиони хора са избити и поколението на нашите деди казва, че не можем да позволим това да се случи отново", казва той. Една академична теория твърди, че войните, които определят епохата, се повтарят приблизително на всеки 85 години, тъй като поколенията губят представа за трудно придобития опит на своите предци. Това би означавало, че трябва да очакваме още една война всеки момент.
И все пак, според Мичъл, въпреки че има все повече доказателства, че светът върви в грешната посока, правителствата са загубили представа за ценността на "разговорите". Ерозията на дипломатическия инстинкт се проявява не само в реториката, но и в бюджетите. Индустриализираният Запад бързо намалява инвестициите в меката сила - съкращава чуждестранната помощ и свива дипломатическите мрежи - като при това пренасочва ресурси към отбраната.
От края на Студената война военните разходи никога не са нараствали толкова бързо , колкото през 2024 г., когато се повишиха с 9,4% и достигнаха най-високата обща стойност, регистрирана някога от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
За сметка на това, отделен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж установи 9-процентно намаление на официалната помощ за развитие (ОПР) през същата година сред най-богатите донори на чуждестранна помощ в света.
ОИСР прогнозира намаления от поне още 9 процента и потенциално до 17 процента през тази година. "За първи път от почти 30 години Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати намалиха ОПР през 2024 г.", се посочва в проучването на ОИСР.
"Ако продължат с обявените съкращения през 2025 г., това ще бъде първият случай в историята, в който и четирите държави намаляват ОПР едновременно в продължение на две последователни години." Дипломатическият корпус също се свива, като тонът е зададен от президента на САЩ Доналд Тръмп, който съкрати работни места в Държавния департамент на САЩ.
Повече в dnes.dir.bg
19.11.2025