Киров: Нов референдум за еврото ще е след приемането му

Източник: dnes.dir.bg

"Чест прави на КС, че почти единодушно е взел решението.

Удари звучна плесница на доцент по конституционно право", коментира конституционалистът Чуйте статията: "Нищо не следва от това решение на Конституционния съд , но чест му прави, че почти единодушно, с изключение на Белазелков, е взел това решение.

Това е една много звучна плесница по отношение на един доцент по конституционно право." Този коментар направи пред Dir.bg преподавателят по конституционно право проф. д-р Пламен Киров, след като КС се произнесе, че Наталия Киселова няма правомощие да замести парламента, а той е колективният орган, който трябва да се произнесе.

"Следователно това е едно тълкувателно решение, което показва, че в случая Наталия Киселова не е действала законосъобразно , когато е отклонила със свое разпореждане и е пратила в кошчето предложението на президента , а е била длъжна да го внесе за гласуване в НС" , заяви проф.

Киров, който е бивш конституционен съдия.

По думите му президентът Румен Радев може отново да внесе предложение за референдум, но няма да има време такъв да се проведе преди влизането в еврозоната, дори хипотетично Народното събрание да гласува "за", което юристът не допуска.

Парламентът няма да вземе решение за провеждане на референдум, категоричен е той, дори да се направи нов опит. Ако все пак Радев внесе такова предложение отново, съгласно решението на КС, Рая Назарян ще го вкара в залата и ще бъде подложено на гласувано, прогнозира Киров. "Но дори и НС да гласува за провеждане на референдум, той не може да се проведе преди влизането на България в еврозоната.

Тоест, организацията на такъв референдум отива отвъд 1 януари" , очерта стъпките във времето той. "Унизително е, че някой е решил от името на българските граждани и по-унизителното е, че доцент по конституционно право допусна това да се случи. Това не говори много добре за правовата държава в България" , коментира преподавателят.

И се върна назад към хронологията на събитията, когато Киселова отказа да подложи на гласуване в пленарната зала президентското искане на референдум за еврозоната. Според него това е бил ход на управляващите да спестят време и да няма акт на НС, който да бъде обжалван от президента. "Целият замисъл беше, което не прави чест на Киселова, да няма решение на НС, както стана в случая.

Защото, ако имаше решение на НС, то можеше да бъде оспорено с оглед на конституционосъобразност от президента пред КС. И нямаше да приключи с едно "не" от страна на Народното събрание - "няма да има референдум". При едно негативно решение на НС, президентът можеше да го атакува в КС, тоест, щеше да има ескалация и казусът да продължи отново да бъде разглеждан в КС.


Повече в dnes.dir.bg

19.11.2025