Антон Гицов Si vis pacem, para bellum - Ако искаш мир, готви се за война, гласи известната латинска сентенция, приписвана на Платон В историята има много примери за това, че държави, които са искали мир, но не са се готвили за война, са платили висока цена за това.
След Първата световна война победителките Франция и Великобритания са си затваряли очите пред превъоръжаването на Германия след идването на Хитлер на власт. Великобритания и особено Франция не са се готвили за война, пожертвали са Чехословакия и Полша, но не им си е разминало без война. Неподготвен за война се е оказал и Съветският съюз, Сталин е бил готов на всякакъв мир с Германия, резултат на който е пактът Рибентроп-Молотов.
По време на Балканските и Междусъюзническите войни България е имала силна армия, готвела се е за война, защото е била заобиколена от силни врагове, и е загубила тези войни само заради грешните решения на натрапения ни цар Фердинанд.
Българската армия е била относително силна и по време на Втората световна война. След безумното решение на българските управници да обявят война на САЩ и Великобритания, София и български градове са подложени на бомбардировки от американски и британски бомбардировачи. България обаче разполага със свои ескадрили от изтребители, които успешно защитават родното небе.
По време на Студената война и противопоставянето между НАТО и Варшавския договор България е прифронтова държава, граничи с две натовски страни - Турция и Гърция, и е имала силна армия, подготвена за война, което е обезпечавало мира, що се отнася до Южния фланг на Варшавския договор.
Към 70-те години нашите ВВС разполагат с близо 600 самолета, сведени в авиационни корпуси и дивизии и с мощни танкови и артилерийски подразделения. След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор българската икономика е подложена на разпад, който засяга и българската армия.
В първите десетилетия на демокрация и мир в Европа България е в периферията на НАТО, не сме обградени от враждебни държави и няма необходимост от наливане на масивни средства в отбраната, страната има да решава много по-важни социални и икономически проблеми.
Опасност от война, в която страната ни да бъде въвлечена, няма.
След разпадането на Съветския съюз обаче светът става еднополюсен, контролиран от единствен хегемон - САЩ, Китай тепърва ще почне да се възражда, Русия при президентството на Елцин е „велика сила“ на хартия, но тя не губи своя потенциал, благодарение на огромната си територия, природни богатства и население.
Тогава в политическите кръгове в САЩ се взима решение, да не се допусне възраждането и отново като велика сила, и за целта спрямо нея да се приложи хватката на „анакондата“- задушаване от всички страни със страни членки на НАТО и техни бази, а в по-далечен план и разчленяването на тази многонационална държава.
Повече в epicenter.bg
19.11.2025