Премиерът на Унгария Виктор Орбан изригна относно "призива" на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за бързо споразумение за финансирането на огромната дупка в бюджета на Украйна от 135 милиарда евро за следващата година и 2027 година.
"Сега ще бъде от ключово значение бързото постигане на ясен ангажимент за това как да се гарантира, че необходимото финансиране за Украйна ще бъде договорено на следващото заседание на Европейския съвет през декември“, заяви Фон дер Лайен.
Орбан посочва, че получил въпросното писмо с призива за финансирането на Киев. "Тя пише, че финансовият дефицит на Украйна е значителен и призовава държавите членки да изпращат повече средства. Удивително е.
В момент, когато стана ясно, че военна мафия източва парите на европейските данъкоплатци, вместо да изисква реален контрол или да спира плащанията, председателят на Комисията предлага да изпратим още повече", написа унгарският премиер в Х.
"Цялата тази работа е малко като да се опитваш да помогнеш на алкохолик, като му изпратиш още една каса водка. Унгария не е загубила здравия си разум", подчерта той. В писмото се посочват и три варианта за подкрепа: доброволни двустранни вноски от държавите членки, съвместен дълг на ниво ЕС, заем за репарации, базиран на обездвижените активи на Русия.
В писмото си фон дер Лайен подчертава, че според предварителните изчисления на ЕК, МВФ и украинските власти, Украйна ще има нужда от финансиране в размер на 83,4 млрд. евро за армията и отбраната и още 52,3 млрд. евро за макрофинансова стабилизация и покриване на бюджетния дефицит.
Тези оценки са направени при условие, че войната приключи към края на 2026 г., макар Комисията да признава, че това е далеч от сигурно. Дори при такъв сценарий Брюксел счита, че ЕС трябва да продължи да подкрепя украинските въоръжени сили и след края на военните действия, за да бъде реализирана стратегията за т.нар. „стоманен дикобраз“, която цели максимално укрепване на украинската армия, започвайки с противовъздушната отбрана.
Фон дер Лайен представя три възможни механизма за финансирането. Първият е чрез доброволни двустранни вноски на държавите членки, които биха представлявали безвъзмездна помощ, изцяло отразена в националните бюджети. Вторият е чрез общ дълг на ЕС, като държавите трябва да предоставят безусловни гаранции за вземането на заем, който след това да бъде изплащан солидарно.
При отказ на една държава останалите ще трябва да увеличат своя принос. Третият вариант, който е най-спорен, е т.нар. „репарационен заем“, обезпечен със замразените руски активи в Европа.
Този механизъм би позволил Украйна да връща средствата едва след като Русия се съгласи да плати репарации, като според Комисията размерът на подобен заем може да достигне 140 млрд. евро или дори повече.
Именно този вариант би позволил финансирането да се осигури без да се товарят допълнително държавните бюджети, тъй като би използвал средствата, генерирани от замразените активи на Руската централна банка.
Повече в epicenter.bg
18.11.2025