Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж - предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда.
Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите”. Какво да очакваме? Пред ФАКТИ говори Илия Кръстев, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).
- Г-н Кръстев, какво не ви харесва в Бюджет 2026, след като политиците го определят като единствения възможен? - Не бих се съгласил, че това е единственият възможен бюджет от гледна точка на бизнеса. Той е насочен към краткосрочно запълване на дефицити чрез увеличаване на осигурителните тежести и разходите, но не съдържа стратегически решения за повишаване на производителността и инвестициите.
Ръстът на икономиката се дължи основно на вътрешно потребление и публични разходи, докато износът и индустриалното производство намаляват. Това показва, че липсва устойчив двигател на растежа. Бюджет, който се води повече от политически импулси, отколкото от макроикономически аргументи, не може да даде необходимата предвидимост на бизнеса.
- Говорите за липса на стратегическа визия и предвидимост. Влизаме в еврозоната – какво ни чака след това? - Влизането в еврозоната е важен процес, но не е панацея.
Ако продължим с подход, основан на административно увеличаване на разходите и данъчно-осигурителната тежест, без реформи и без повишаване на производителността, рискуваме да се превърнем в единствената държава от ЕС, която влиза в еврозоната без икономически ползи от това - без ръст на инвестициите и без подобряване на конкурентоспособността.
Еврозоната работи в полза на държави, които имат стабилна, реформаторска и предвидима икономическа политика. Ако не сме в тази категория, ще пренесем вътрешните си дисбаланси в общата валута. - Много икономисти твърдят, че проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити.
Споделяте ли това мнение? - Да. В проекта ясно се вижда логика на краткосрочни решения - увеличаване на приходите чрез по-високи осигуровки и разширяване на разходите, без да се търси възвращаемост.
Макар на хартия да е заложен дефицит от около 3%, той е постигнат за сметка на намаляване на капиталовата програма и на прекалено оптимистични очаквания за приходи, които трудно ще се реализират при забавящо се индустриално производство и ниска събираемост на задълженията.
В подобна конструкция винаги има риск реалният дефицит да бъде значително по-висок, ако приходите не се потвърдят. В такъв случай вероятно ще се ограничат капиталовите разходи или ще се поиска нов заем, или и двете - при един по-песимистичен сценарий. Това ще доведе до увеличение на дълга, а в същото време липсва оптимизация в числеността на администрацията, ръстът на заплатите там продължава по инерция.
Това не е бюджет, който изгражда потенциал за бъдещ растеж. Това е бюджет, който управлява настоящето с цената на бъдещето. - Какво говори този бюджет на инвеститорите, след като включва увеличение на данъци и осигуровки?
Повече в fakti.bg
18.11.2025