Фискалната дисциплина вече не е налице Данъкът върху дивидента е един от най-лесните за избягване Втората част на анализа ми относно проекта за бюджет за 2026 г. се отнася за планираните приходи и мерките за тяхното увеличаване.
В малка и отворена икономика без голямо изобилие от ценни природни ресурси би следвало да се поддържа фискална дисциплина. Само че тя вече не е налице, тъй като политиците вече не осъзнават, че финансовата (и в частност фискалната) дисциплина представлява публично благо, от което има полза икономиката като цяло. Тя представлява едно от необходимите условия за реализиране на устойчив растеж, което означава, че липсата є води до неустойчив такъв.
Съставянето на бюджетите през последните години се случва в следната последователност - определя се целево равнище на общите разходи, като се удовлетворяват почти всички “социални” искания от отделните субекти в управляващото мнозинство, от синдикатите, от бюджетните служители, от други групи по интереси и т.
н. Повишават се разходите за заплати и издръжка на бюджетните служители, пенсиите, други социални и здравни плащания, субсидии за бизнеса.
Разбира се, няма как всички искания да бъдат изпълнени и често някои от тях остават за следващи бюджети, но рано или късно и те се изпълняват при наличие на достатъчно обществено и най-вече медийно внимание.
Промяната настъпи с твърдението, че дефицити до 3% от брутни вътрешен продукт даже са полезни за обществото, защото се повишават покупателната способност и потреблението на някои бюджетни служители и на пенсионерите.
Само че не беше отчетен фактът, че това ерозира дисциплината, поддържана почти неотклонно от въвеждането на валутния борд насам.
Логично последствие беше от относително малки дефицити да се премине към по-големи, докато не се оказа, че те вече не могат да бъдат управлявани без “творческо” бюджетно счетоводство и твърде оптимистични прогнози за приходите.
След като тези прогнози естествено не се изпълняват, следва изпитаният метод на съкращаване на капиталовите разходи.
За съжаление това, което се случи, беше съвсем според предварителните очаквания на по-непредубедените икономисти - повишаването на бюджетните заплати и пенсиите не се оказа инвестиция, а текущ разход.
От него не произтече подобряване на качеството и количеството на публичните услуги, но за сметка на това се вдигна базата, спрямо която се определят разходите през следващите години. Вредите от дискутирания подход не биха били толкова големи, ако поне целевата стойност за приходната част на бюджета беше равна на разходната. Само че целта не е балансиран бюджет, а дефицит в размер 3% от БВП на касова и на начислена основа.
Въпреки това всеки дефицит, който е под тази цел, се представя като голям успех за съответното правителство. Всъщност без никакво позитивно въздействие върху потенциала на икономиката да се разширява всеки дефицит представлява провал. Успех би било да се постигне нулево, а в добри времена - дори положително салдо, и същевременно да се създадат трайни благоприятни условия за стопански растеж.
Повече в trud.bg
18.11.2025