Пиксабей Все по-често потребителите стават жертва на фишинга – умела форма на киберизмама, при която извършителят се маскира като доверен субект – обикновено собствената ви банка, но нерядко и куриер, държавна институция или добре познат търговец, коментира в правния си анализ адвокат Мартин Костов от кантора „Имаш право“, цитира Парите ни.
„Чрез привидно автентични имейли, кратки съобщения, чат кореспонденции или прецизно копирани уеб страници, фишингът подтиква към споделяне на персонализирани защитни характеристики: потребителски имена, пароли, еднократни кодове, данни от платежни карти.
Тази атака разчита на скорост, психологически натиск и минимални визуални различия – домейн с една променена буква, логотип, който е неразличим за невъоръжено око, тон и стил на комуникация, достатъчно близки до тези на истинската банка.
Правният резултат от подобно подвеждане често е осъществяване на неразрешени платежни операции: пари напускат сметката ви, без вие действително да сте формирали воля да ги преведете на посочения получател.
Тук е съществената граница между „техническа“ валидност – системата е регистрирала въвеждане на код – и правната валидност – липсва съгласие за самата транзакция“, допълва адвокат Костов. Нормативната рамка: кога операцията е „неразрешена“ и какво следва от това Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) изрично изисква по чл. 70, ал.
1 наличието на съгласие на платеца – т.е. на вас – за да се приеме, че дадена операция е разрешена; при липса на такова съгласие операцията е неразрешена и задейства защитни механизми в полза на клиента.
Именно тук попадат транзакциите, реализирани след фишинг измама: макар процесът да изглежда „коректно удостоверен“ от гледна точка на системата (въведен е код, получен е пуш известие), реална воля за извършване на съответния превод не е съществувала.
Затова по чл. 79, ал.
1 ЗПУПС банката е длъжна да възстанови незабавно сумата на неразрешената операция, освен ако докаже, че клиентът е действал измамно или поне с такава степен на небрежност, която правото квалифицира като „груба“.
Ключов е и чл. 78, ал.
4: самото регистриране на употреба на платежен инструмент или на правилно въведен еднократен код не е достатъчно доказателство нито за валидно съгласие, нито за измамно или грубо небрежно поведение от страна на платеца; необходимо е по-дълбоко, контекстно и технически конкретизирано изследване.
Две хипотези – два режима на разпределяне на риска При фишинга правният фокус стои върху липсата на съгласие за конкретното плащане: клиентът може да е въвел код, но го е направил в заблуда относно самоличността на насрещната страна, целта и параметрите на операцията; следователно операцията е неразрешена и се възстановява, ако банката не докаже измама или груба небрежност.
Различна е логиката при неправомерно използване на платежен инструмент – например изгубена или открадната карта, клонирана карта, SIM-swap или компрометирано устройство, при което трето лице фактически упражнява контрол върху инструмента.
Повече в petel.bg
18.11.2025