Кадър Фб Д-р Неделя Щонова разказа интересен разказ: "Чудо на гишето Днес отивам в Кадастъра да извадя една схема. На гишето ме посрещна жена с онзи топъл и силен поглед, който само хора, минали през големи бури, но оцелели с достойнство, притежават. Разпозна ме, усмихна се, прие документите и каза: И така започна нейният разказ: - Когато бях на 41 години, менструацията ми започна да си играе на криеница.
Ту се появяваше, ту изчезваше с месеци, сякаш тялото ми беше объркало сезоните. Лекарят беше много обезпокоен, каза .. че може би влизам в ранна менопауза.
Пуснахме хормони, оказаха се раздвижени, особено пролактинът. И тогава той ме изпрати при друг специалист, който … заподозря тумор на хипофизата. Каза, че трябва да направим образни изследвания.
- Направиха рентгенова снимка, видяха сянка и казаха … да, най-вероятно е тумор. После направихме изследване с контраст. Чувствах се ужасно.
Това беше по време на смутните години около Косово. А и току-що бях загубила баща си. Разпадах се от мъка, отдавах го на стрес, виеше ми се свят, бях безумно уморена.
И си повтарях … тялото ми просто плаща цената. - Свекърва ми уреди среща с неврохирург - продължи тя. Сценарият беше написан, чакаше ме операция.
Повърнах няколко пъти от терапията. Имах две деца, малкото беше на 15. Всички у дома бяхме в пълен шок.
- Тръгнах към болницата, към неврохирургията … по пътя внезапно ме прониза остра болка в корема. Когато влязох в болницата, веднага казах за болката и те по спешност извикаха коремен хирург. Той дойде, беше внимателен и каза: - Нека Ви види и гинеколог.
Преди да отидете в неврохирургията, минете през гинекология. Отидох при гинеколога. Беше обяд, около 12 часа, лекарите си почиваха в съседната стая, но един от тях излезе и каза: - Трябва да Ви видя на ехографа.
И започна да гледа. Дълго гледа … и изведнъж измълви: - Колеги, елате, бързо, моля, всички, елате да видите как медицината се разбива на пух и прах … как хипотезата за пролактина се разбива на пух и прах. Стоях в ужас: - Докторе, какво виждате?
Метастаза ли … отивам на операция … казаха ми, че имам тумор на хипофизата. Той мълчеше. Всички се скупчиха около ехографа … и тогава той каза: - Вие сте бременна.
Бременна сте. В четиринадесетата гестационна седмица. Онемях.
Земята и небето се събраха. Казах: - Не, докторе … Вие сигурно нещо грешите. Аз отивам на операция в неврохирургия … защото имам тумор на хипофизата … а сега и ме плашите, че имам нещо друго … там … Той се усмихна леко и много бавно каза: - Нямате тумор на хипофизата.
Вие сте бременна в четиринадесетата гестационна седмица. Просто трябва да решите дали искате да задържите това дете … след всички изследвания, контрасти, снимки, облъчвания и терапии. Събрахме се вкъщи и решихме - ще го родя.
Искам го. Казах … ще го родя. И го родих … онова чудо, което месеци се беше криело тихо в утробата ми, дойде на бял свят.
Повече в petel.bg
18.11.2025