ДВ: Да започнем с един по-личен въпрос - кога и дали успяхте да преодолеете травмата от тъй наречения „Възродителен процес“? По-добре ли се справиха с нея семействата, които се преселиха в Турция, или това беше втора травма за тях? Една непрочетена докрай страница Преживях престъпния акт на т.
нар. „Възродителен процес“ в детските ми години. След това се наложи в младежкия ми период да преосмисля нещата, осланяйки се на мирогледа на големия мистик Мевляна, който казва: „Обичай създанията заради Създателя“.
И така разграничих онази държава и управниците ѝ от България след 1989, както и държавата от нейните граждани, които не могат да носят отговорност за действията на своите управници. Дадох си сметка, че няма да дам на никого привилегията да ме наранява или отхвърля заради моята самоличност. Но онзи период от нашата история продължава да е „непрочетена страница“, най-вече с липсата на ясна позиция и отговорност от страна на държавата и досега.
Въпросът с насилствено отнетите имена не е решен. Обикновените граждани живеят в една посттравма. Перманентната тревожност на жертвите не довежда до зарастване на раните.
Блатото на миналото, висящите с десетилетия нерешени дела, неизговорените травми, оставянето без последствия на едно престъпление води до чувството на безнаказаност. Оттам и обида към държавата. Равнодушието и забравата водят до личностни кризи.
Насилствената смяна на имената не е еднократен акт, извършен в края на 1984 и началото на 1985 г. Тогава е кулминацията при турците, като при помаците и ромите мюсюлмани се осъществява преди това. Връщането на имената през 1990 г.
не се осъществи по служебен път, т.е. гражданите не получиха автоматично отнетите им насила имена. А им се вписваха имената от административни служители, тъй както те сметнат за добре.
Мисля, че в подобна ситуация изпаднаха и нашите изселници в Турция. На тях им се наложи да започнат от нулата в една нова реалност, с която трябваше да се справят много бързо. ДВ: Какво е отношението на днешните турци към днешните българи – останало ли е чувство за имперско превъзходство?
Изселниците редовно се връщат в България Отношението към България и българския народ е с положителна конотация, за разлика от отношението към извършителите на т. нар. „Възродителен процес“ и прогонването на етническите турци през 1989 година.
Повече в fakti.bg
17.11.2025