Документалният филм на британския Канал 4, озаглавен „ДНК на Хитлер: същността на диктатора “ разкрива не само медицински факти за Хитлер 80 години след неговата смърт в края на Втората световна война .
Направен е и опит да се обясни неговото поведение на базата на ДНК-анализа. Това обаче е доста спорно начинание от научна гледна точка.
Синдром на Калман: рядкото заболяване на диктатора Секвенционирането на ДНК разкрива например, че Хитлер е страдал от редкия Синдром на Калман – генетично обусловено заболяване, водещо до по-ограничено производство на сексуални хормони.
Последствията са липсващ или силно закъсняващ пубертет, по-ниско ниво на тестостерон, недоразвито обоняние, неспуснали се тестиси и по-висока вероятност от микропенис или други генитални аномалии. Още през 1939 година британските войници посвещават на физическите недостатъци на Хитлер своя подигравателна песен, озаглавена „Хитлер има само един тестис“. Заключенията от ДНК-анализа до голяма степен се покриват с информациите от здравното досие на Хитлер от затвора „Ландсберг“, където той е пратен след проваления опит за преврат от 1939 година.
Тогава лекарят на затвора диагностицира неспуснат десен тестис. Освен това личният лекар на Хитлер – Теодор Морел – поставя до 1944 година на диктатора редовно инжекции с тестостерон, което също би могло да подкрепи тезата за Синдрома на Калман.
Психическите рискове в ДНК на Хитлер Освен това ДНК-анализът на Хитлер разкрива и свръхвисока вероятност за наличие на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, за аутистично поведение, шизофрения и склонност към антисоциално поведение.
Действително има надеждни източници и наблюдения на съвременници, свидетелстващи за психическо разстройство или „ментална нестабилност“ при Хитлер. В проучванията си, посветени на менталната нестабилност на исторически личности като Линкълн и Чърчил, иранско-американският психиатър Насър Гаеми определя Хитлер като единствения негативен пример. Според Гаеми ДНК-разкритията са „научно обосновани“, той е убеден, че Хитлер е имал маниакално-депресивна болест (биполярно разстройство).
„Маниакалните черти повишават креативността и енергичността, депресивните симптоми увеличават емпатията и реализма. Тези черти могат да бъдат използвани за всякаква политическа ориентация – тиранична, както е в случая с Хитлер, или демократична, както е при Чърчил“, обяснява психиатърът пред ДВ. „Психическата нестабилност“ на Хитлер се влошава след 1937 година на базата на ежедневното инжектиране на амфетамини заради неговите депресии, посочва още Гаеми.
Тази преценка се потвърждава и от исторически източници.
Повече в fakti.bg
17.11.2025