Съдът на Европейския съюз отмени два важни текста от Директивата относно адекватните минимални заплати, около която доста шум се вдига и в България. Делото беше заведено от Дания, която твърдеше, че документът се намесва в националните правомощия за определяне на заплащането и правото на сдружаване. Директивата обаче остава в сила, макар и орязана в най-спорните си елементи.
Единият текст забраняваше да се намаляват минималните работни заплати при автоматично индексиране.
Това не е невъзможно при ползването на формули – ако например минималната заплата зависи от средната, както е у нас, може да се случи тя да се окаже по-ниска в месеците с по-активна сезонна работа, когато на пазара излизат по-ниско платени работници.
Затова в директивата беше предвиден текст, че в такива случаи не може да се стига до намаляване на заплатата. Този текст сега пада. Това на този етап няма да окаже влияние върху ситуацията в България.
Ние имаме специален текст в Кодекса на труда, че определената по реда на кодекса минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година, и едва ли ще се намери партия, която да инициира премахването му.
Съдът в Люксембург отменя и разпоредбата, около която най-много се спори в България – тази, която изброява критерии, които държавите членки трябва задължително да вземат предвид при определяне и актуализиране на минималните заплати.
Според въпросния текст (член 5, параграф 2), тези критерии трябва да включват най-малко покупателната способност на заплатите, като се вземат предвид издръжката на живота, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.
България стихийно въведе директивата през 2023 г., като поради невъзможност да се постигне съгласие около обективни и адекватни критерии, минималната заплата бе записана като 50% от средната за страната за възможно най-актуалния 12-месечен период, за който има данни към август.
Формулата доведе до голямо ускорение на най-ниското възнаграждение, тъй като то на практика помпа средната заплата, след което тя увеличава него – зависимост, нямаща нищо общо с реалния сектор. Миналата година работодателите дори я атакуваха в съда, а тази година отново настояха 2026 г. да е нулева и да няма увеличение.
Повече в standartnews.com
16.11.2025