Напоследък Турция предприе редица стъпки, които изглеждат като преориентиране към Запада.
Тя намали вноса на руски петрол и природен газ; предпочита американски и южнокорейски компании пред досегашния руски партньор за изграждането на втора атомна електроцентрала; поръча от Обединеното кралство изтребители Eurofighter на стойност 8 млрд.
паунда (10,5 млрд.
долара); и чрез собствените си големи отбранителни компании подписа съвместни предприятия за разработване на безпилотни самолети с британската BAE Systems Plc и италианската Leonardo SpA, пише Bloomberg.
Но това не е обръщане на Турция към Запада; това е обръщане на Запада към Турция, защото Доналд Тръмп е в Белия дом и за европейците настава мрачна нощ на душата относно начина, по който ще се въоръжават и защитават.
Много просто, сега те се нуждаят от Турция поне толкова, колкото тя се нуждае от тях. Тръмп винаги се е разбирал добре с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, защото той е от онези силни мъже, които американският президент харесва, с обща враждебност към стария либерален ред. Турция също така е все по-важен и способен геополитически играч, в състояние да съдейства за победите на Тръмп в Сирия, Газа, Кавказ и в други региони.
Геополитически пазарлък Чувството е взаимно. В Овалния кабинет на Тръмп Ердоган получава по-скоро уважение, отколкото пренебрежение или, още по-лошо, лекции за унищожаването на демокрацията и свободата на словото у дома. Ситуацията при него е подобна на тази при Мохамед бин Салман, саудитския владетел, който ще посети Вашингтон следващата седмица.
Нито един от двамата не беше поканен по време на администрацията на Джо Байдън, защото - по много основателна причина - те не се вписваха в основаната на ценности външна политика, която правителството се опитваше да възстанови.
Повече в trud.bg
16.11.2025