Ще разгледаме мерките, приети в северната ни съседка в опит да се ограничат и обърнат процесите, с намек към бъдещето в България, ако запазим настоящата траектория Сред най-често посочваните негативни примери в разговорите около бюджета през последните няколко седмици е Румъния.
Напълно оправдано - северната ни съседка реализира много висок бюджетен дефицит няколко поредни години, резултат от експанзия на разходите, щедри плащания и често нерационални данъчни преференции и привилегии.
Финансирането на този дефицит изисква значително повишаване на държавния дълг, което има естествен лимит - склонността на кредиторите да купуват облигации на приемлива цена. Тук ще разгледаме мерките, приети в опит да се ограничат и обърнат тези процеси, с намек към бъдещето в България, ако запазим настоящата траектория. На първо място - какво се случи с бюджета в Румъния?
В средата на миналото десетилетие правителството преразпределя 35-36% от БВП, но след 2020 г. този дял надхвърля 40%, до цели 44% за 2024 г.
Факторите са многообразни - от бързо ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток (които вероятно звучат много познато на българския читател).
Тази щедрост обаче не е съчетана с повишена възможност държавата да събира приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт.
Не е изненада че в кризата заради пандемията той достига 9% през 2020 г. В номинално изражение "дупката" в бюджета нараства от 837 млн. евро през 2015 г.
до над 33 млрд. евро през 2024 г. Очаквано, дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг - от под 60 млрд.
Повече в business.dir.bg
16.11.2025