Българската индустрия – сектор, който осигурява близо една трета от икономиката – продължава да потъва. Производството спада за пореден месец на годишна база и вече се намира под нивата от 2021 г., предупреждава изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов. Това означава връщане пет години назад и значително влошаване спрямо 2022 и 2023 г.
Причините според Иванов са комплексни. Българската индустрия е силно експортно ориентирана и особено зависима от европейското автомобилостроене. Именно там в момента се наблюдава рязък спад в производството, а новата търговска ситуация след въвеждането на американските мита добавя още несигурност.
Секторът за автомобилни компоненти, който е сред най-развитите в България, усеща ефектите най-силно. На фона на индустриалната стагнация ръстът на БВП изглежда парадоксален. Според АИКБ той се дължи основно на повишеното потребление, задвижвано от ускорен ръст на доходите.
Но този ръст не идва от икономическа активност, а от държавни заеми. Доходите растат с двуцифрени проценти – двойно по-бързо от икономиката, което означава, че България на практика финансира чужди икономики чрез внос, обяснява Иванов. След COVID кризата бюджетният фокус се измести почти изцяло към социални плащания и увеличение на доходите в държавния сектор.
Така текущите разходи растат значително и поставят под риск изпълнението на бюджета. Проблемът се задълбочава и в проектобюджета за 2026 г. – разходната част достига 45,8% от БВП, а приходната – 42,8%.
Това влиза в противоречие със Закона за публичните финанси, според който преразпределителната роля на държавата трябва да бъде до 40% от БВП. Според АИКБ аргументът, че високите разходи се дължат на отбраната, е несъстоятелен.
По отношение на планираното увеличение на приходите – особено по ДДС – работодателските организации отбелязват, че мерките са насочени основно към повишаване на събираемостта при косвените данъци, а не към нови ставки.
Повече в standartnews.com
15.11.2025