От няколко дни България ври и кипи заради Мая — бездомното куче, прегазено от хирург във ВМА. По неговите обяснения – неволно. Пред болницата бе организиран протест, на гаражната врата на доктора беше изписано със спрей - убиец, ръководството на ВМА временно го отстрани от работа, докато се изясни случаят.
Лекарят бе задържан и пуснат под гаранция от 5000 лева. Да, наистина е трагедия едно животно да намери смъртта си по толкова ужасяващ начин. Но по-голямата трагедия е в друго - че тази държава може да експлодира от гняв за едно куче, но остава напълно апатична, когато умират хора.
Всеки ден и всеки час. И не единици, а стотици годишно. Случаят „Мая“ не е само проява на любов и състрадание към животните.
Той е и огледало за нещо много по-неудобно: ние избираме само битките, които можем да спечелим, без да рискуваме личния си комфорт. Да се нахвърлиш върху конкретен човек е лесно. Да се изправиш срещу системата, за която най-евтиното нещо е човешкия живот — не е.
Кучето е идеалната кауза: невинно, беззащитно, няма да те попита защо вчера си подминал паднал човек на улицата, защо си затваряш очите пред всички безобразия, които се случват около теб, защо гласуваш за негодници.
Докато човекът е цяла вселена проблеми. За да го защитиш, трябва да се сблъскаш със системата, която ще те смачка. Защото още прапрадядо ти Бай Ганьо Балкански те е научил, че не се рита срещу ръжен.
Миналата седмица в една пловдивска болница изписаха 62-годишен мъж с херния, без да го оперират, защото нямал 2000 лева за "консумативи". Човекът умря три дни по-късно от перитонит. Кой изписа „УБИЕЦ“ върху кабинета на директора на болницата?
Повече в flagman.bg
15.11.2025