Поскъпването на „синя“ и „зелена“ зона в София – от 1 лев на… 1 евро на час (б.р.
– не, че 1 лев е едно евро, защото заплатата ти от 1500 лева не става 1500 евро, нали?) – е поредното доказателство, че в този град „европейското“ съществува само в едно нещо: в сметките на гражданите.
Столична община за пореден път твърди, че това „ще намали трафика“. Разбира се. Както предишното увеличение го намали.
И това преди него. И това преди 10 години. София прилича на град, който вярва, че ако вдига цените достатъчно често, задръстванията от срам сами ще се разпръснат.
Истината е проста: - няма нови буферни паркинги - няма нови линии на метрото (към този момент) - няма удобни връзки за градски транспорт - няма реформа, но има касичка Гражданите получават все по-скъпо, но не и по-добро.
Софиянци отдавна не плащат за паркиране — плащат за управленска некадърност.
Докато улиците са разбити, тротоарите неизползваеми, а градският транспорт – често непредвидим, всяко ново вдигане на цените е просто още една лепенка върху дупка: символична, скъпа и напълно безсмислена.
София иска да събира европейски такси, но предлага балкански условия. Къде отиват парите? И въпросът на въпросите, който никой не задава: Къде отиват всички пари от зоните – милиони всяка година?
- В по-добър транспорт? Я пак. - В повече места за паркиране?
Дали? - В модерни системи? Усеща ли се?
Не. Влизат в общинската „черна кутия“, за да потънат като кола в дупка при летен дъжд. Това не е транспортна политика – това е данък „живееш в София“.
Повече в fakti.bg
15.11.2025