Белгия не винаги е била центърът на наркотрафа в Европа. Днес нейните пристанища - Антверпен, Зеебрюге и огромните им контейнерни терминали – обработват милиони тонове товари, прикривайки тонове кокаин, хероин и синтетични наркотици, пише Bloomberg.
Достъпът до дълбоки води, непрестанният поток контейнери и свободното движение в Шенген правят страната мечта за трафикантите - и кошмар за правоохранителните органи, пише Мириам Саенц де Техада в свой материал за Euractiv.
Само в Антверпен конфискациите на наркотици скачат от 91 тона през 2021 г. до близо 110 тона през 2022 г., изпреварвайки Ротердам и затвърждавайки ролята на пристанището като център на европейската наркотрафик мрежа. Само на 45 километра навътре, Брюксел усеща труса – стрелби, гангстерски войни и страх, разпространяващ се из квартали като Моленбек и Андерлехт.
След като съдия от Антверпен – прекарала четири месеца в защитено жилище – предупреди, че страната е застрашена да се превърне в „наркодържава“, колко реална е заплахата? Магистратът предупреди и за проникване на организираната престъпност в пристанищата, полицията и дори съдебната система, като мафиотски мрежи действат като паралелна власт. Белгийските пристанища остават критична входна точка към Европа – наркотиците влизат, а улиците плащат цената.
Как функционира трафикът Наркотърговията започва далеч от Европа.
При кокаина, който е най-често внасяният наркотик през пристанищата на ЕС – обемните пратки тръгват от Колумбия, Перу или Еквадор, натъпкани в законни контейнери като щайги с плодове, машинни части или стоманени тръби.
Част от тях пресичат директно Атлантика, други заобикалят през транзитни пунктове в Западна Африка – Сенегал, Кот д’Ивоар, Кабо Верде – или Карибите, за да се замъгли произходът им. Когато контейнерите достигнат Европа, товарните манифести изглеждат чисти. Част преминават през Канарските острови или Азорите, което допълнително затруднява проследяването.
Повече в trud.bg
15.11.2025