Разговарят Кирил Донев, Станимир Кронев - Вече си на 70 години, а през повечето от тях си в трудната роля на човек, към когото винаги има някакви претенции. Първо като футболен рефер, после като шеф на Съдийската комисия, след това директор в Локомотив и днес председател на Общинския съвет? - Такава ми е орисията.
Трудно приемам годишнината, но не се оплаквам. Обичам да се шегувам - това винаги ми е помагало да превъзмогвам трудностите. Смятам се за уравновесен човек и вярвам, че съм се справял.
Да, струвало ми е нерви, но съм успявал да превъзмогвам всичко и да ръководя с достойнство това, което са ми поверявали. - На преломния 10 ноември 1989 г. си бил на 34 години, с ясно изградена кариера.
Доколко преживяното преди промените ти помогна след това да се адаптираш? - Мисля, че ми помогна. Бях възпитан да съм дисциплиниран и примерен.
Играх футбол в Марица, после в Стамболийски. След тежка контузия се наложи да се откажа от активната игра, но Торос Папазян, ръководител на зоналния съвет по футбол, ми подаде ръка и ме насочи към съдийството. Завърших курса дори без жена ми да знае - не искаше да се занимавам повече с футбол.
После завърших Националната спортна академия и започнах работа с вратари в "Марица". Гордея се, че съм помогнал в началото на кариерата на хора като Армен Амбарцумян и Николай Киров. Като треньор на набор 78 постигнахме републикански титли, от този отбор излязоха Марчо Давчев, Борис Христов, Цветан Кръстев, Андриян Тодоров, почти всички стигнаха до „А“ група.
- Къде ти беше най-трудно - във футбола или в политиката? - Най-трудно беше в съдийството. Като председател на Съдийската комисия преживях тежки времена - имаше бити и отвличани рефери.
Повече в marica.bg
14.11.2025