Каква информация крият гените, каква роля играят те в това колко дълго живеем и дали развиваме хронични заболявания? Може ли човек "да редактира" гените си, за да удължи живота си… Пред ФАКТИ говори ръководителя на проекта "Геномът на България" и Центъра по молекулна медицина на МУ- София проф. Радка Кънева, която бе гост лектор на семинара на фондация МОСТ „Дари Надежда“.
– Проф. Кънева, какво представлява проектът „Геномът на България“ и каква е основната му цел? – Това е уникален за страната проект, чиято цел е да създадем български референтен геном – т.е.
да съберем и анализираме генетични данни от представителна извадка на българското население от всички региони на страната. Работим с доброволци, които даряват кръв. От нея изолираме ДНК и анализираме всички варианти в генома им.
– Защо е важно да се направи такъв проект? – Всеки човек е уникален, но ние се различаваме един от друг с много малък процент от нашите гени. Именно тези малки вариации ни интересуват, защото някои от тях са свързани с генетични заболявания, а други – с определени характеристики на популацията.
Такива разлики могат да се наблюдават между различни народи – например има варианти, характерни за финландците, други – за българите. Изследването на здрави хора и създаването на референтен геном позволява да разберем кои варианти са нормални и характерни за нашата популация. Това е изключително важно при диагностика на наследствени и редки заболявания, защото така можем да различим болестните от нормалните изменения.
Знаете, че генетичните заболявания се проявяват в ранна детска възраст и е важно, ако може да ги предотвратим. Генетичните заболявания са обществено значими. – В момента има ли подобни данни за България?
Повече в fakti.bg
14.11.2025