На 14 ноември (2 ноември - стар стил) 1885-та година сръбският крал Милан обявява война на България, а причината е Съединението между Източна Румелия и княжество България. Обединението променя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакция от страна на всички съседни страни. Сърбия не е доволна, защото нейната територия остава по-малка.
Затова още на 27 септември същата година изпраща свои военни части към Трън. Те пресичат границата, но са отблъснати от българската войска. Румъния също заявява, че ще търси разширение в Южна Добруджа.
Гърция извършва незабавна мобилизация и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония. Международната общност също е привлечена от случващото се на Балканите. Великобритания подкрепя Съединението, защото вижда шанс да спечели позиции в уголеменото Княжество и в същото време да разклати руските позиции на Балканите.
Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят отрицателно към случилото се в България и искат възстановяване на статуквото от преди 6 септември 1885 година.
Като първи знак на неодобрение, Русия незабавно отзовава всичките си офицери от княжеството и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, който също е руски офицер – да подаде оставка.
Започва една невероятна дипломатическа игра, обяснява Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. Междувременно българската армия е останала без команден състав. Правителството на Петко Каравелов още от самото начало на събитията ясно отчита надвисналата опасност и се опитва да спре предстоящата война дипломатически средства.
Водят се преговори в Петербург, Париж и Лондон. Освен това султан Абдул Хамид Втори също информира Великите сили за случващото се на Балканите. От там го съветват да реагира спокойно и да не предприема крайни действия.
Повече в fakti.bg
14.11.2025