Ден на велик светец — три важни забрани

Източник: standartnews.com

На 13 ноември Българската православна църква почита един от най-великите учители и проповедници на вярата – Свети Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски. Наричан „златоуст“ заради силата на словото си, той е сред тримата „вселенски светители“ заедно със св. Василий Велики и св.

Григорий Богослов. Свети Йоан е роден в Антиохия през IV век. След дълбоко образование в християнската вяра и блестяща кариера на проповедник, той става архиепископ на Константинопол.

Йоан Златоуст се отличава с изключителна преданост към справедливостта и бедните, както и с безкомпромисната си позиция срещу лицемерието и алчността на властимащите. Поради смелостта си е изпратен на заточение, където и умира. По-късно Църквата го причислява към най-големите си светци.

На 13 ноември вярващите отиват на света литургия в чест на светеца. В много храмове се извършва молебен за здраве и благополучие, а в някои краища на страната хората палят свещи за покров и закрила на дома. Денят на Св.

Йоан Златоуст е важен ориентир преди Коледните пости, които започват на 15 ноември. Затова народът го нарича още „Златоустовден“ и го смята за последния ден, в който може да се яде месо преди заговезните. На трапезата се слагат месни ястия, хляб и вино, а вечерта семейството се събира за обща молитва.

🔹 Смята се, че на този ден не се работи тежка полска работа, за да не разгневите светеца. 🔹 Жените не перат и не шият, защото според поверието иглата може „да ослепи“ очите на домакинята. 🔹 Хората вярват, че който помогне на беден или дари храна, ще има здраве и изобилие през зимата.


Повече в standartnews.com

13.11.2025