В края на ноември студен атмосферен фронт ще достигне Балканите и ще сложи край на топлото есенно време. Очакват се първите по-сериозни застудявания, а на места – и снеговалежи. Според метеоролозите това е свързано с промени в полярния вихър над Арктика – огромна система от студен въздух, която контролира зимните температури в Северното полукълбо.
Последните данни показват, че вихърът започва да отслабва, което обикновено води до по-динамично и по-студено време в Европа. В стратосферата, на около 30 километра височина, вече се наблюдават процеси на затопляне и повишаване на налягането, които могат да нарушат стабилността на вихъра. Именно това явление – известно като „внезапно стратосферно затопляне“ (SSW) – често предшества силни арктически нахлувания.
Данните от глобалния модел GFS показват, че студеното ядро на вихъра все още се задържа при температури между –75°C и –80°C, но около него се формират „топли зони“ над Канада, Аляска и Сибир. Те действат като атмосферни блокажи, които могат да насочат студения въздух към южните ширини.
Какво означава това за България Метеоролозите очакват през последната седмица на ноември и началото на декември да има повишен риск от нахлувания на арктически въздух към Централна и Източна Европа, включително и Балканите.
За България това означава: Първи сериозни застудявания и нощни мразове в равнините; Повишена вероятност за снеговалежи, най-вече в Северна България, планините и високите полета; По-динамично време с резки промени в температурите и възможни краткотрайни снежни бури.
Анализ на „Severe Weather Europe“ Специалистите от Severe Weather Europe потвърждават, че процесите в стратосферата могат да предизвикат рядко ранно явление на внезапно затопляне (SSW), което ще промени атмосферната циркулация в Северното полукълбо.
Повече в marica.bg
13.11.2025