Какво прави влажността в мъглата вредна, а в пещерите - лечебна? Чуйте статията: Мъглата не просто пада — тя завзема пространството. Поглъща светлината, заглушава звуците, размива границите.
Нощем светът сякаш изчезва, оставяйки те насред безвремие, където хоризонт няма, а тишината е плътна почти като материя. Мъглата не е просто атмосферно явление. Нощем тя създава собствена реалност, в която всичко познато изглежда странно далечно.
А денят я превръща в нещо съвсем различно. Същата тази нощна мъгла се издига над града като бял воал — без тежест, без заплаха. В Белоградчик тя стоеше часове наред над покривите и улиците, забулваше скалите като сцена преди откриване на театър.
Светлината се пречупваше в миниатюрните капчици, правейки света едновременно по-тих и по-голям. Сякаш мъглата беше протегнала ръка над всичко — над къщите, над хората, над времето — и го бе сложила на пауза. Тази игра на контрасти — от зловеща нощ в приказна утрин — е странна смесица от красота и риск.
Зад тази ефирност стои нещо много материално: микроскопични частици, влага, химични съединения и замърсители, които ние дишаме, докато се възхищаваме на приказното усещане. На този тих, забулен и нереален свят. Точно тези капчици и частици предопределят здравните рискове.
Когато ги вдишваме, те достигат по-дълбоко в дихателните пътища, отколкото сухият въздух би позволил.
Влагата омекотява защитната лигавица, а по-едрите капчици се отлагат върху епитела и го дразнят механично, като по този начин дразнят гърлото, засилват кашлицата и причиняват онова характерно усещане за тежест, с което много хора се будят в мъгливи сутрини.
За кои хора мъглата е проблем? При хора с астма или хронична обструктивна белодробна болест ( ХОББ ) мъглата действа като провокиращ фактор. Влажният въздух свива дихателните пътища, а финият прах и замърсителите, които се носят заедно с мъглата, ускоряват възпалението.
Повече в dnes.dir.bg
12.11.2025