Кадър James Gathany, CDC, Уикипедия Климатът на Балканите се затопля, а заедно с него пристигат и нови обитатели — дребни, крилати и често по-опасни, отколкото изглеждат. Учените предупреждават, че десетки южни видове насекоми вече се установяват трайно у нас и променят екологичния баланс. Южни комари се настаняват на север Най-показателен пример е азиатският тигров комар (Aedes albopictus) – насекомо, което преди десетилетие се срещаше само в Южна Италия и Гърция.
Днес той е засечен в София, Пловдив, Бургас и дори във Велико Търново, според данни на Европейския център за превенция на заболяванията (ECDC). Този вид може да пренася вирусите на денга, чикунгуня и западнонилска треска. Не става дума за паника, а за реална промяна в биосферата — комарът вече преживява зимата в България.
„Преди пет години това беше невъзможно,“ казва д-р Радка Аргирова от Националния център по заразни болести.
„Сега яйцата на тези комари спокойно оцеляват при -5°C, което показва, че видът се е адаптирал към нашия климат.“ Бръмбари, които изяждат цели гори В същото време инвазивни видове короядни бръмбари унищожават хиляди декари иглолистни гори в България и Северна Македония.
Тези насекоми, активни обикновено при високи температури, вече имат по-дълъг активен сезон, а това им позволява две поколения на година вместо едно. „Това е екологична катастрофа, която се случва бавно,“ казва лесовъдът инж. Петър Тодоров.
„Една ларва може да убие дърво за седмици. А милиони ларви – цяла гора.“ Опрашителите – жертвите на новия климат Не всички новодошли са опасни, но местните видове губят територията си.
Пчелите и дивите опрашители страдат от комбинацията от суша, високи температури и нови паразити като Varroa destructor – акар, дошъл от Азия, който опустошава пчелни семейства в Южна България, пише inews.bg и метео балканс.
Повече в petel.bg
12.11.2025