До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%. Това сочи доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), цитиран от "Метео Балканс". Според учените снегът вече не пада така, както го помним.
Не просто закъснява – той си тръгва завинаги. Алпите и Балканите, някога бели и величествени през половината година, днес все по-често са кафяви и залети с кал. Сателитите на Copernicus показват ясно: през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни.
А в някои райони на Алпите – дори с 36. Средната височина, на която снегът „оцелява“, вече се е вдигнала с почти 300 метра. В България това означава едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и повече риск от засушаване през лятото.
„Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката,“ казва климатологът д-р Росица Аврамова. Зимите се стопяват, буквално Това, което се случва, е нов климатичен баланс.
Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват. В резултат – по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд, вместо сняг. В планините това е фатално: снегът, който не се задържа, не може да захрани реките през пролетта.
„Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода,“ обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „Без нея – язовирите се пълнят рязко, после изсъхват.
Повече в standartnews.com
11.11.2025