Вчерашният ден в Пловдив ме срещна с една от най-яркитеметафори на съвременна България. След вкусен обяд в турски ресторант в „Капана“, решихме да потърсим нещо сладичко. Избрахме кафенето при Джумаята – символ на онази многослойност, която прави Пловдив толкова космополитен.
Навън всички маси бяха заети. Седнахме вътре. Докато пиех чая си и похапвах баклава, започнах да слушам – не от любопитство, а от инстинкт.
Петима от шестима души в персонала комуникираха помежду си на руски. Турско кафене, руска реч, български град. Картината беше почти символична – и напълно реална.
България в нов превод Дълго време, когато говорехме за езиците в България, мислехме за българския и турския. Едното – официалният език на държавата и духа, другото – на един дълбоко вкоренен и уважаван етнокултурен пласт. Турскоговорящите българи са стотици хиляди, но днес мнозина от тях са в чужбина, на гурбет или вече трайно установени зад граница.
На тяхно място, като тих, но настойчив прилив, нахлу другаезикова общност – рускоговорящите. Причината е позната и трагична. Братоубийствената война между Русия и Украйна изтласка милиони на запад.
Процесът прилича на своеобразно ново Велико преселение.Повечето бежанци потърсиха убежище в Западна Европа. Официални данни няма, но анализатори и местни общности говорят за над половин милион украинци у нас. Така България отново промени звученето си.
Морето, което говори на руски В Бургас, откъдето съм родом, промяната се усеща почти физически. Ако тръгна пеш от ж.к. „Зорница“ към морето, през парк „Езеро“, Морската градина, мина по „Богориди“ и стигна до центъра, често се случва да не чуя нито едно изречение на български.
Повече в flagman.bg
11.11.2025