До края на XXI век Централна и Южна Европа може да останат почти без сняг, предупреждава Европейската агенция по околна среда (EEA). Сателитните данни на Copernicus показват тревожна тенденция – зимите в Европа са се скъсили с 24 дни за последните две десетилетия, а в някои части на Алпите – дори с 36 дни. „Снегът вече не е сигурен източник на вода.
А това променя всичко – от земеделието до енергетиката,“ казва климатологът д-р Росица Аврамова. Алпите и Балканите – кафяви вместо бели Там, където преди зимата рисуваше пейзажи от сняг и лед, днес все по-често виждаме кал, камъни и суха трева. Средната надморска височина, на която снегът „оцелява“, се е покачила с 300 метра.
За България това означава по-малко сняг по Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и по-тежки засушавания през лятото. Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода, която храни реките и язовирите. „Без нея язовирите се пълнят рязко, после изсъхват.
Сезонният баланс се руши,“ обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг, сочи проучване на ETH Zurich.
Най-застрашени са именно Балканите, където планините са по-ниски и климатът се затопля по-бързо. Ски курортите на ръба на оцеляването Алпийските и българските зимни курорти – Банско, Боровец, Пампорово – вече харчат повече вода и ток за изкуствен сняг, отколкото за отопление. Но снегът от оръдията не е устойчиво решение – за да покрие само един склон с 30 см сняг, са нужни 2 милиона литра вода.
Повече в marica.bg
11.11.2025