Вчера в Бургас за първи път се случи нещо голямо, нещо уникално, което, надявам се, да продължи и занапред. Колкото и местните да не го осъзнават, маратонът привлече много гости и си има своите позитиви. За жалост обаче (за огромна жалост), спортният празник беше помрачен от един огромен излят хейт.
Хората мрънкаха, че в почивния неделен ден няколко улици в Бургас са били затворени и че няма как да стигнат от точка А до точка Б в града – в града, който е една педя в сравнение със световните мегаполиси, в които такъв тип състезания са традиция.
Един ден в годината. Само няколко часа. А се изписаха и се изрякоха толкова грозни думи – за състезанието, за бегачите, за администрацията, за организаторите.
Изобщо за всичко.
И ако в другите градове има агитка, хората се радват, излизат по улиците, за да аплодират тичащите по затворените за тях улици, то тук, в Бургас, зяпачите бяха намръщени, сърдити и недоумяваха защо точно в този ден и защо точно по тези улици се провежда състезанието.
И как, видиш ли в неделния ден, доставчиците ще стигнат до обектите си... Ами, кога, драги зяпачо? Кога, ако не в мъртвия месец ноември, когато за няколко дни градът беше раздвижен, кога, ако не в почивния неделен ден?
В понеделник, когато си на работа ли? През август, когато градът е пълен ли? Кога предлагаш ти?
И ако трасето не ти харесва и се оплакваш, че не може да стигнеш от района на х-л Космос до центъра (пеш ще ти отнеме не повече от половин час), с колата, къде да се организира? В Морската градина ли? А сметна ли, драги зяпачо, колко обиколки трябва да въртиш в Морската градина, за да направиш 42 км.
Повече в flagman.bg
11.11.2025