В сърцето на Персийското плато, където преди векове поетите възпяваха градини и ручеи, днес Техеран пресъхва. Град от над петнайсет милиона души е изправен пред реалността, че водата – този древен символ на живот – може да се превърне в лукс, а после и в спомен. Тази есен сушата в Иран достигна степен, която дори опитните хидролози наричат „безпрецедентна“.
Валежите са се свили до символични капки, а язовирите – гордостта на модерния Иран – са се превърнали в сухи купи. Властите умоляват гражданите да пестят.
Президентът Масуд Пезешкиан, известен със своя прям език, изрече думи, които никой не очакваше да чуе от устата на държавен глава:„Ако режимът на водата не проработи, може да се наложи да евакуираме Техеран.“ Изречението предизвика смесица от ужас, гняв и недоумение.
Как се евакуира град от милиони? И къде се отива, когато водата те напуска? В същото време цифрите говорят по-ясно и по-страшно от всяка политическа реплика.Латиан – един от жизнените източници на столицата – съдържа под 10% от своя капацитет.
Карадж, вторият по значение язовир, се намира в сходно положение: само осем процента вода, и то предимно „мъртва“ – недостъпна за използване. „Не съм виждал този язовир толкова празен, откакто съм се родил“ казва възрастен жител на близко село пред иранската телевизия. В гласа му няма обвинение, има само тъга – онази, която човек изпитва, когато вижда как природата се отдръпва.
Според управителя на язовира Карадж, Мохамад-Али Моалем, валежите са спаднали с цели 92% спрямо миналата година. Това не е просто статистика, а диагноза. Понякога историята не идва с война или революция, а с безмълвие – с пресъхнала чешма и напукана земя.
Днес Техеран слуша това безмълвие. И то звучи по-силно отвсяка политическа реч.
Повече в flagman.bg
11.11.2025