На 10 ноември 1989 г. България се събуди в нова историческа реалност. След повече от три десетилетия на власт, Тодор Живков беше свален, а страната тръгна по пътя на политическа трансформация и икономически преход.
Денят сложи край на ерата на социалистическия режим и отключи процеси, които промениха обществото завинаги. През 1985 г. на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов, който започва политика на перестройка и гласност.
Новите условия поставят съюзниците на СССР пред неизбежни промени. България не е изключение. Тодор Живков опитва да се приспособи чрез т.нар.
„Юлска концепция“, която предвижда известна икономическа свобода, но всъщност е повече прах в очите на Кремъл. В същото време т.нар.
„възродителният процес“, при който стотици хиляди български турци за принудително изселени, след като имената им са сменени, води до масова емиграция към Турция и сериозни проблеми за икономиката и селското стопанство.
Още на 4 ноември 1988 г. Живков по време на заседание на Политбюро неочаквано обявява, че ще подаде оставка. Това е негов маньовър да укрепи позициите си и да „преброи“ лоялните кадри.
Всички членове на Политбюро го молят да не напуска, а листът с оставката остава прибран – факт, който ще се използва две години по-късно. През 1988 г. посланик на СССР у нас става генерал Виктор Шарапов, който има за задача да осигури смяната на Живков с верен на Москва кадър – предпочитани са Петър Младенов и Андрей Луканов.
На официално събитие на 4 ноември Шарапов не споменава Живков, което за присъстващите е ясен дипломатически сигнал за края на „епохата Тато“. През 1987 г.
Повече в standartnews.com
10.11.2025