Когато през 1999 година един от най-големите български борци с руския империализъм, Иван Костов, продаде „Нефтохим“ на руската „ЛУКойл“, той запази за държавата златна акция. Чрез нея тя винаги имаше представител в надзорния орган на рафинерията. Задачата му бе да следи решенията там да не нарушават стратегическите интереси на републиката.
През изминалите от тогава 26 години руснаците промениха много неща в бургаския нефтозавод, част от тях бяха от стратегическа важност за България. Но златната акция не бе използвана нито веднъж. „ЛУКойл“ закри повече от половината производства в „Нефтохим“ - на тяхно място сега са се ширнали огромни ливади.
Те извадиха работниците от първа категория труд, което им осигуряваше надбавки, намалено работно време и други придобивки, задето се трудят в едно от най-ракообразуващите производства. След което им увеличиха работното време и им отнеха всички получавани до момента бонуси. Съкратиха 90% от служителите - от 11000 към датата на приватизацията, днес там има едва 1200 души.
Нефтопристанище „Росенец“, бреговата част от което по конституция е изключителна държавна собственост, бе превърнато от руснаците в труднодостъпно за държавните органи. Те трябваше унизително всеки път да се молят на ръководството на „ЛУКойл Нефтохим“, за да ги пусне да влязат там и да извършат замервания. Обикновено ги караха да стоят пред портала с часове.
В същото време „ЛУКойл“ винаги се ползваше с улеснен достъп до всичко в България - от висшите политически кръгове до медиите. Неговите прищевки бяха бързо разглеждани и приемани. Всеки, посочен от руснаците с пръст като провинил се, беше наказван.
Създаде се усещане, че някога Иван Костов е снабдил руската фирма с тайна „диамантена акция“, която ѝ дава права, много по-висши от тези на споменатата държавна „златна“.
Повече в flagman.bg
10.11.2025