Преди 50 години: Бунт в Балтийския флот заради призив за революция

Източник: dnes.dir.bg

Опитва да стигне с бойния кораб „Сторожевой” до Ленинград и да хвърли котва до крайцера „Аврора“

Преди 50 години на съветски боен кораб от Балтийския флот избухва въоръжено въстание. Политкомисарят Валерий Саблин, убеден комунист, решава да вдигне бунт, за да "възроди социализма" в застойния СССР. Той успява да изведе кораба в открито море и да привлече част от екипажа на своя страна. Въстанието е бързо потушено от силите на флота и авиацията, а историята на бунта остава секретна в продължение на дълги години. Историкът Алексей Уваров разказва на сайта "Медуза" за бунта на "Сторожевой" и как един убеден марксист-ленинист се е надявал да организира нова революция.

Въпреки постоянната заплаха от репресии, в съветската армия често е имало недоволство от властите

По времето на Сталин армията и флотът на СССР се оказват под строгия контрол на партията и органите за държавна сигурност. През 1937-1938 г. се провеждат масови чистки - и почти целият висш команден състав става обект на репресии. Сред стотиците и хилядите офицери са арестувани и разстреляни маршалите Михаил Тухачевски, Йероним Уборевич, Йон Якир и други.

През годините на Втората световна война контролът не отслабва: напротив, специални отдели на НКВД, заградителни отряди и трибунали редовно репресират както обикновени войници, така и ключови военни ръководители. След победата във войната през 1946 г. съветските власти организират "делото на авиаторите", а след него идва "трофейното дело" - при това са арестувани няколко десетки генерали, които са обвинени в присвояване или незаконно изнасяне на "трофейно имущество" от окупирана Германия.

Фактически през целия сталински период на управление армията на СССР е в атмосфера на страх и абсолютно подчинение на политическото ръководство. Ситуацията се променя донякъде при Хрушчов и Брежнев: армията и флотът остават лоялни към режима, но в тях се появяват изблици на неподчинение и политически протест.

През 1962 г. генерал Матвей Шапошников, герой на Съветския съюз и участник във войната, отказа да изпълни заповедта и не използва танкове срещу работниците по време на въстанието в Новочеркаск. Той заповяда да се разреди оръжието и отказва да стреля по демонстрантите. Впоследствие той е отстранен от длъжност и изключен от партията.

Година по-късно генерал-майор Пьотр Григоренко, ветеран от Великата отечествена война и преподавател във Военната академия "М. В. Фрунзе", създава нелегална организация "Съюз за възстановяване на ленинизма". Заедно със своите синове и офицери участниците в обединението разпространяват листовки с критика към партийното ръководство, призовават към демократизация и свободни избори. През 1964 г. властите арестуват Григоренко, лишават го от званието му и го обявяват за "невменяем", като го изпращат в специална психиатрична болница.

През януари 1969 г. младши лейтенант Виктор Илин открадва оръжие от поделението си, отива в Москва и открива огън по правителствен кортеж, надявайки се да убие Брежнев. Той е задържан и обявен за невменяем. Самият Илин обяснява постъпката си като протест срещу политиката на съветското ръководство.

След Великата отечествена война в армията стават по-чести опитите на военнослужещи да избягат в чужбина. Ето само няколко примера: през 1948 г. курсант от Грозненското училище каца с Як-11 в Турция и остава там; през есента на същата година пилотите Пьотр Пирогов и Анатолий Барсов отлитат с бомбардировач Ту-2 в Австрия, а механикът Владимир Барашков отлита с Ли-2 в Япония и получава там политическо убежище. Тази практика продължава при Хрушчов и Брежнев: пилоти бягат в Турция, ФРГ и други страни извън Източния блок.

Отвличанията на кораби с цел бягство от СССР обаче се случват по-рядко — и най-често в Балтийския флот. Например, през 1959 г. командирът на есминец Николай Артамонов успява да избяга в Швеция с корабна моторна лодка. Там той иска политическо убежище, а по-късно се озовава в САЩ, където работи за американското разузнаване под името Николас Шадрин. В СССР той е осъден задочно на смърт чрез разстрел. През 1975 г. КГБ примамва Шадрин във Виена за "среща с агент", където той е отвлечен и убит.

Организаторът на бунта на "Сторожевой" е образцов партиен кадър, който искрено се е надявал на преустройство на СССР в съответствие с идеите на Ленин и Маркс

Валерий Саблин е роден през 1939 г. в семейство на потомствен морски офицер и от самото си детство поема по "флотска линия". Завършва Висшето военноморско училище "М. В. Фрунзе" и още като курсант става член на КПСС - и възприема идеологията на марксизма-ленинизма напълно сериозно, като жива програма, а не като ритуални думи. За девет години в Северния флот той се издига до помощник-командир на кораб, а след това постъпва във Военно-политическата академия "В. И. Ленин". През 1973 г. Саблин се връща във флота вече като политически работник - назначават го за комисар на големия противолодъчен кораб "Сторожевой" от Балтийския флот.

Саблин не може да бъде наречен маргинал или "антисъветчик" - той по-скоро е образцов партиен офицер, който искрено вярва в комунистическите идеали. И именно затова се решава на бунт.

Идеята за въстание се заражда у него по време на следването, когато Саблин сериозно изучава трудовете на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Ленин. Той стига до заключението, че съвременният му партиен елит е предал социалистическите идеали и че СССР може да бъде спасен само благодарение на "втора революция". Тоест, връщане към "истинския ленинизъм", свободата на словото и народното управление. Саблин дори разработва конкретен план за "втората революция": да завземе кораба "Сторожевой", да стигне до Ленинград, да акостира до крайцера "Аврора", а след това да се обърне по телевизията към народа с призив да очисти страната от корумпираното ръководство и да се върне към идеалите на социализма.

Планът на Саблин за завземането на "Сторожевой" практически се осъществява, но комисарят подценява лоялността на моряците към съветската власт

"Сторожевой" е голям противолодъчен кораб, предназначен за търсене и унищожаване на подводници на противника, както и за охрана на други кораби. "Сторожевой" е въоръжен с противолодъчни ракети, два зенитни ракетни комплекса, две сдвоени оръдия с калибър 76 милиметра, торпедни апарати и реактивни бомбохвъргачки. При пълна водоизместимост (около 3200 тона) корабът може да развива скорост над 30 възела и да остава в морето до един месец. Екипажът на "Сторожевой" наброява около 190 души, сред които около 20 офицери.

На 8 ноември 1975 г. "Сторожевой" се намира в Рига, където заедно с други кораби от Балтийския флот участва в честването на 58-ата годишнина от Октомврийската революция. След участието си във военноморския парад корабът е трябвало да отплава от Рига за Лиепая за планов ремонт. Саблин решава да се възползва от този момент, за да изведе кораба през нощта от залива в открито море и след това да се отправи към Ленинград.

Като политкомисар, Саблин организира за екипажа на "Сторожевой" прожекция на филма "Броненосецът "Потьомкин"". Докато екипажът гледа филма, той заедно с няколко доверени моряци заключв командира на кораба Анатолий Потулни в помещението на хидроакустичната служба на долната палуба.

На голямо събрание на целия екипаж Саблин обявава, че поема командването на "Сторожевой" и го води към Ленинград, за да се обърне там към страната с призив за промени. Действията на Саблин объркват моряците: той ги уверява, че командирът на кораба, който всъщност е под арест, е напълно съгласен с плана. Тъй като пред тях се изказва самият политкомисар на кораба - човек, който се счита за представител на партията и идеологически наставник на екипажа, - мнозина решават да го послушат.

Малко след това Саблин се обръща отделно към офицерите в кают-компанията: няколко души застават на негова страна, а останалите, които отказват да изпълнят заповедите му или си мълчат, са изолирани в долните помещения на кораба. Успоредно с това политкомисарят на "Сторожевой" изпраща до Москва радиограми, в които обявява целта на похода и призова партийното ръководство да дойде на кораба за преговори.

Саблин не предвижда, че един от офицерите-механици ще успее да се прехвърли по швартовото въже на стоящата наблизо подводница и да вдигне тревога. Вярно, че към този момент "Сторожевой" вече е вдигнал котва, излязъл е от парадния строй, преминал е по Даугава и е поел през Рижския залив към Ирбенския проток. Тоест до този момент планът на Саблин като цяло работи: командирът е неутрализиран, екипажът е под контрол, корабът е изведен в открито море. Освен един момент - внезапността.

В Балтийския флот първоначално не повярвали, че на "Сторожевой" се е случил бунт

Сигналът за тревога за бунт на "Сторожевой" първоначално не взет на сериозно. Не вярват на офицера, който предава съобщението: според плана корабът наистина е трябвало да отплава, за да отиде на ремонт. Едва когато "Сторожевой" престава да отговаря на опитите за свръзка с командването на флота и да отговаря на техните запитвания, става ясно, че е възникнала извънредна ситуация. Тогава Балтийският флот обявява тревога и започва операция за прехващане, като едновременно с това информира Москва.

От базата в Балтийск излизат патрулни кораби и ракетни катери, от Лиепая - гранични кораби, излитат и противолодъчни самолети за търсене на бунтония кораб.

Междувременно "Сторожевой" вече плава през Рижския залив в посока към Ирбенския пролив, водещ към открито море. Командването на флота не знае накъде се е насочил - към Ленинград или към бреговете на Швеция, - затова заповедта е еднозначна: да не се допусне излизането му в Балтийско море и, ако корабът не се подчини, да се използва сила.

В това време Валерий Саблин успява да се обърне към моряците и накратко да изложи политическата си програма. Той твърди, че властта е потънала в кариеризъм, корупция и лицемерие. Затова държавният апарат трябва да бъде "пречистен и изхвърлен на сметището на историята", а избирателната система - заменена, тъй като е превърнала народа в безгласна маса. Саблин казва, че само нова революция и връщане към истинските ленински принципи могат да върнат справедливостта и достойнството на страната, а съветският народ - отново да стане господар на собствената си съдба.

Саблин също така е подготвил текст на обръщение, което е трябвало да бъде излъчено по Централната телевизия на целия СССР. В него политкомисарят на "Сторожевой" иска да призове съветските граждани към всенародно обсъждане на съдбата на страната. Той подчертава, че екипажът на "Сторожевой" не са предатели, а патриоти, които искат да върнат на обществото свободата на словото и истинските комунистически идеали. Саблин обвинява властта в бюрокрация и безотговорност, изисква да се прекрати натискът от партийните органи и да се даде възможност на хората сами да решават как да живеят. Той завършва обръщението си с призив към съветските граждани да подкрепят екипажа на "Сторожевой" - да не ходят на работа, ако на моряците не им бъде позволено да се изявят по телевизията.

Командирът на "Сторожевой" успява да си върне контрола над кораба в критичен момент

Срещу "Сторожевой" е изпратена цяла ескадра кораби. От Москва идва заповед - да се спрат бунтовниците на всяка цена, ако е необходимо, дори да се бомбардира и потопи корабът. Поради хаотичните действия бомбардировачи нанасят два удара по други кораби - товарния кораб "Волгобалт-38" и военния кораб "Комсомолец Литвы". По щастлива случайност никой не е пострадал.

На сутринта на 9 ноември 1975 г. "Сторожевой" е прицелно бомбардиран, като бомбата пада точно под кърмата на кораба и поврежда обшивката, винтовете и кормилното управление. Матросите се възползват от този момент и освобождават командира на кораба Анатолий Потулни. Той се качва на мостика, ранява Саблин с изстрел в крака и обявява, че отново поема командването. Скоро на палубата на "Сторожевой" се качва десант от други кораби, с което бунтът приключва.

Самият "Сторожевой", макар и да завърта артилерийските кули към другите кораби за сплашване, не произвежда нито един изстрел. Освен това, по време на бомбардировката на кораба, доколкото може да се съди по посоката на движението му, Саблин вече не планира да стигне до Ленинград, а иска да избяга в шведски териториални води, за да се откъсне от преследването.

След ареста Саблин и неговите поддръжници са изведени от кораба под охрана и откарани за първите разпити. Повечето членове на екипажа скоро са разпределени в други части на флота, за да се изключи всякакъв контакт между тях. Саблин и неговият най-близък помощник, морякът Александър Шеин, са превозени под конвой в Москва, където са настанени в следствения арест на КГБ на Лубянка, а след това - в Лефортовския затвор.

Разследването на бунта на "Сторожевой" се провежда в затворен режим. На Саблин е повдигнато обвинение по точка "а" от член 64 от Наказателния кодекс на РСФСР - "Измяна на родината". Действията на политкомисаря са квалифицирани като "организиране и извършване на самоволно отвличане на боен кораб извън съветските териториални води с цел политическо изявление срещу съществуващия строй".

По време на разследването Саблин признава вината си, но твърди, че не се счита за предател. Обяснява, че е искал да "преобразува обществото в комунистическо" и е действал от стремеж да се доближи до комунистическите идеали, а не от враждебни мотиви. По-късно, вече в Лефортово, той напълно се отказва от предишните си възгледи и няколко пъти писмено се разкайва, заявявайки, че "желае да изкупи вината си и да докаже това с целия си последващ живот".

На 13 юли 1976 г. Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда Валерий Саблин на смърт чрез разстрел, с лишаване от военното звание капитан 3-ти ранг и държавните му награди. Неговият помощник, матросът Александър Шеин, е осъден като съучастник на осем години лишаване от свобода.

Срещу още шестима офицери и единадесет мичмани са заведени дела, но съдът ги оправдава, много от тях обаче са уволнени от флота или подложени на партийни наказания. Екипажът на "Сторожевой" е разформирован, а за самия бунт е строго забранено да се споменава. През 1994 г. Върховният съд на Руската федерация преразгледа делото, заменяйки "измяна на родината" с членове от НК за военни престъпления, но отказва пълна реабилитация на Саблин и Шейн. Сюжетът на бунта по-късно лежи в основата на фабулата на романа "Ловът на "Червения октомври"" на американския писател Том Кланси.

10.11.2025