Снегът вече не пада така, както го помним. Не просто закъснява – той си тръгва завинаги. Алпите и Балканите, някога бели и величествени през половината година, днес все по-често приличат на есенен пейзаж – кал, кафяви склонове и изкуствен сняг от оръдията.
Учените от Европейската агенция по околна среда предупредиха в последния си доклад: "До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%". Сателитите на Copernicus показват ясно: през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни. А в някои райони на Алпите – дори с 36.
Средната височина, на която снегът оцелява, вече се е вдигнала с почти 300 метра. В България това означава едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и повече риск от засушаване през лятото. "Снегът вече не е сигурен източник на вода.
А това променя всичко – от земеделието до енергетиката", казва климатологът д-р Росица Аврамова. Това, което се случва, е нов климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват.
В резултат – по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд, вместо сняг. В планините това е фатално: снегът, който не се задържа, не може да захрани реките през пролетта. "Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода".
обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. "Без нея – язовирите се пълнят рязко, после изсъхват.
Сезонният баланс се руши". Ски курорти в Алпите вече харчат повече ток и вода за производство на сняг, отколкото за отопление и транспорт взети заедно. В Банско и Пампорово ситуацията е сходна.
Повече в flagman.bg
10.11.2025