Кадър Нова След въвеждането на еврото през 2023 г., Хърватия се изправя пред предизвикателството да овладее внезапния скок на цените на стоки от първа необходимост. Властите в Загреб обаче са категорични – новата валута не е виновна за инфлацията, а основната причина е глобалната криза след руското нахлуване в Украйна и повишените енергийни разходи. За да предпазят хората с по-ниски доходи, хърватските власти въвеждат списък със стоки с ограничени цени – мярка, която днес се смята за една от най-успешните социални политики в страната.
"Трябва да има граници за цените. Иначе всичко ще поскъпне прекалено – от шоколада до мандарините,“ казва продавачът Виктор от пазар в Загреб. Първоначално списъкът съдържа само 9 продукта, но с времето се разширява до 70, като се обсъжда да станат 100.
Включват се не само основни хранителни продукти, но и хигиенни стоки. Всички се обозначават в магазините с надпис "Ограничена цена“ на син фон. Според проф.
Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет, мярката е предимно социална, а не икономическа, но осигурява спокойствие за най-уязвимите: "Хората с ниски доходи не се страхуват, че хлябът утре ще скочи двойно.
Това е политическа, социална мярка, но не решава изцяло проблема с инфлацията.“ Не всички икономисти я одобряват – търговците компенсират ограниченията, като вдигат цените на други стоки. Въпреки това, Хърватската асоциация за защита на потребителите защитава подхода и настоява за по-ясно обозначение на лимитираните цени по магазините. "Идеята е добра.
Във Франция, например, голяма търговска верига сама ограничи цените на 100 продукта. Това помага на пенсионери и хора с ниски заплати,“ казва председателката на асоциацията Ана Кнежавич. От Европейската комисия също оценяват хърватския модел като положителен пример.
Повече в petel.bg
09.11.2025