„Тук ще бъде пристанище Павлово“ – до скоро това гласеше една от табелите в покрайнините на София. Проектът „Софийско море“ е един от най-мащабните в историята на социалистическа България.
Несъмнено граничеща с безумието, тази идея се превръща в неизменна част от ежедневието на софиянци в продължение на години и това я превръща в едно от най-интересните събития, случили се в живота на значителна част от българите през последните десетилетия, пише Socbg.com.
За да потърсим логично обяснение за тази на пръв поглед граничеща с лудостта идея, е нужно да се пренесем в началото на 50-те години на ХХ век. Вече 4-та година БКП управлява самостоятелно Народна Република България, а за първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е избран Вълко Червенков.
Само за няколко години – от 1950 до 1956, е извършено невиждано до тогава по мащаби строителство – над 30 тежки промишлени комбината заработват, българският и румънският бряг биват свързани посредством „Дунав мост“, открити са десетки язовири, енергийната мрежа на страната ни е подсилена с 9 ТЕЦ-а и 17 ВЕЦ-а.
С оновна заслуга всичко това да се случи са създадените различни движения и организации като Бригадирското движение с мотото „Да строим за родината!“, Трудови войски, че дори и редовната армия, която взима участие в „доброволните“ дейности по строежите.
Целия този повсеместен ентусиазъм и трудова еуфория карат политическият елит на страната да мечтае за все по-мащабни и амбициозни проекти. Така в началото на 50-те години се заражда идеята за т.нар. „Софийско море“.
Повече в flagman.bg
09.11.2025