Като историята на Пол Енгер със сигурност няма втора
Футболист. Мечтата на може би всяко второ малко момче. Но реалността е друга и не са много тези, които могат да се похвалят със сбъдването ѝ. Да работиш любимото си нещо определено е привилегия и щастие. А какво ли пък е да дебютираш при професионалистите още като тийнейджър?
Един от тези късметлии е Пол Енгер. Норвежки талант, получил дебюта си с екипа на Волеренга в средата на 80-те, когато е още тийнейджър. Тогава норвежкият футбол не е бил нещо невероятно, ще кажете, но пък първите ти минути да са в мач от Купата на УЕФА, значи все пак наистина говорим за някакъв потенциал.
Но не очаквайте историята на Пол да бъде с хепиенд, много изиграни мачове, спечелени трофеи и награди... Минутите, които записва срещу Беверен през 1986-а се оказват от малкото му в кариера, която не продължава дълго. Изиграва само три мача (другите два са в първенството), защото се оказва, че футболът не е най-голямата му страст.
Следва логичният въпрос - коя е тя тогава? И отговор, който малко или много е изненадващ. Престъпността.
Израствайки в Твейга, квартал на Осло, през 70-те Пол не се навърта в най-добрата възможна компания и още като ученик е хванат в крачка като част от местна банда. Все пак малко или много футболът го държи настрана от лошите навици, но те никога не изчезват напълно. Миналото продължава да го търси и той не се дърпа особено.
Като юноша е бил обсебен от "Кръстника". И вероятно комбинацията от шедьовъра на Франсис Форд Копола и обкръжението му, води до начина на живот, който ще избере. Съотборниците му разказват, че често е крадял лъскави коли, с които е идвал на тренировки. А "наградиет" от "другия му живот" бързо-бързо засенчват желанието да продължи футболното си развитие.
Вместо да бъде известен с блестяща кариера, Пол Енгер е по-популярен като човекът, откраднал две от най-впечатляващите картини на норвежкия художник-импресионист Едвард Мунк. "Вампир" и "Викът". Втората със сигурност сте виждали поне няколко пъти, дори и без да сте пътували до някой от музеите, в които е била излагана. Сещате се - човек, който се държи за главата и сякаш крещи с пълно гърло.
През 1988-а някогашният футболен талант се промъква в Музея на Мунк и краде произведението "Вампир". Успява да го стори, влизайки през прозорец! А по-късно същата година обира бижутерски магазин, като откраднатото е на стойност 4.8 милиона норвежки крони - прецедент за онези години.
Всъщност планът е бил тогава да открадне "Викът", но сбъркана информация за местоположението на картината го оставя само с утешителната награда. По онова време с парите от криминалните си приключения има и що годе легален бизнес - зала за билярд, където скрива "Вампир". В тавана на заведението, посещавано редовно от полицаи, когато не са на работа.
"Нямаха идея, че е на има-няма метър от тях. Това беше най-великото чувство. Дори не им взимахме пари, пускахме ги да играят без пари, само и само да са там, близо до картината и без да знаят", разказва футболистът-крадец в документлалния филм "Човекът, който открадна "Викът".
В крайна сметка обаче радостта не трае дълго, защото един от съучастниците му го изпява на ченге под прикритие и той влиза в затвора за четири години. След предсрочното му освобождаване през 1991-а, прави кратко завръщане във футбола, играейки в трета дивизия, но топката отдавна не е приоритет за него. Иска "Викът".
И го получава.
През 1994-а, докато всички по света гледат откриването на Олимпиадата в Лилехамер, Енгер успява в мисията си, макар и не със собствените си две ръце. Той организира криминална операция, в която картината бива задигната за около минута от негови "сътрудници", един от които - бездомник.
"В 20-те си години извърших толков много престъпления, че имах всичко. Пари, коли, лодки, най-красивите жени в Осло. Но исках повече. И го получих. Кражбата на "Викът" беше просто перфектна", казва още той. Шест години след взимането на грешната картина, правилната най-сетне е в ръцете му.
Признава си, че със сигурност би направил много неща различно в живота си, но това не е едно от тях.
"Нямам никакви съжаления относно това. Беше прекрасно да имам картината и да знам, че поне за известно време никой друг не може да я докосне", добавя Енгер.
А за да бъде всичко точно като по филмите - платното с картината е изрязано от рамката и е оставена бележка.
"Хиляди благодарности за ужасната ви охрана".
Започва да дразни властите и разследващите с анонимни сигнали, а малко след големият удар, когато му се ражда син, отпразнува това с обява във вестника. А имено, че наследникът му е дошъл на този свят с... вик.
Норвегия се обръща за помощ към международната общоност и в крайна сметка случаят е разрешен благодарение на агент от "Скотланд Ярд". А някога талантливият футболист, превърнал се в професионален престъпник, получава шест години и половина затвор - най-дългата присъда в историята на Норвегия към онзи момент, става ли дума за кражба.
А през 2004, когато "Викът" отново е задигната, нашият герой очаквано е основен заподозрян. Но след редица разпити полицаите отчитат, че този път е невинен. И действително - веднъж явно му е достатъчно.
Сега творението на Мунк гордо е закачено в Националната галерия на Норвегия и както се досещате - охраната е много по-впечатляваща. Макар че знаем какво се случи в "Лувъра" в Париж съвсем наскоро...
Колкото до Енгер - той излежава присъдата си, а след това се превръща в знаменитост. Дали когато е дебютирал за Валеренга почти 20 години по-рано си е мислел, че ще бъде известен, но не с футбол?
За него са снимани няколко документални филма, редовно се появява по телевизията и дори сам става художник.
Всестранно развита личност.
Никога не става ясно какво точно толкова го привлиа във "Викът", но в последното си интервю от 2023 година, излъчено в документалния филм, споменат по-горе, той заявява следното.
"Написах история и го направих по готин начин".
Нещо, което със сигурност не може да бъде оспорено. А година след това Енгер, футболен талант, изгрял на световната сцена в друга светлина, умира. Само на 57 и несъмнено с един от по-различните удари, стане ли дума за изкуство и кражби.
09.11.2025