Ключовите моменти Законодателна промяна в България дава правомощия за назначаване на специален управител (Commercial Administrator) на активи с критично значение, сред които се споменава и рафинерията на Лукойл.
Според икономиста Руслан Стефанов, този модел се „копира“ от германския прецедент, но е приложен само частично и с недостатъци. Основният риск, който Стефанов идентифицира: правната несигурност може да доведе до международни съдебни искове срещу България, ако активите се управляват или продават по неясни правила. Какво означава „особен управител“?
Това е лице, назначено от Министерския съвет, което получава правомощия да управлява дадени активи (например – рафинерия, мрежа от бензиностанции) вместо или паралелно със собственика. Според закона: Управителят може да продава акции или активи след пазарна оценка. Его действия не са подложени на съдебен или административен контрол (в съответствие с текстовете, приети от НС).
В случая с Лукойл, мотивът е свързан с наложени санкции и необходимостта от гарантиране на функционирането на енергиен актив с критично значение за държавата. Защо Стефанов смята, че трябва да има допълнителна защита? В Германия е използван подобен инструмент, но със строго регламентирани правила и защита на собственика – в България част от тези гаранции липсват.
Ако собствениците сметнат, че са ощетени, могат да заведат международни дела – това би могло да коства значителни средства на България. Също така, за потенциални нови инвеститори е важно да знаят, че ще получат правна сигурност преди да влязат в българския пазар – липсата ѝ може да спре сделки. Кой ще бъде назначен?
Стефанов подчертава, че все още не е ясно кой ще бъде назначен като особен управител. По думите му: „Има вече имена. Политически се завъртяха идеи до кого ще бъде близък този особeн управител.
Повече в marica.bg
09.11.2025