Вчера Виктор Орбан излезе от Белия дом като политик, който умее да казва „не“. Унгарският премиер постигна това, което малцина европейски лидери могат - изключение от американските санкции. Унгария запази правото си да купува руски нефт по тръбопровода „Дружба“, да получава газ по „Турски поток“ (някогашния „Южен поток“) и да продължи строежа на АЕЦ „Пакш“ с „Росатом“.
Орбан показа, че има гръбнак и че националният интерес на Унгария стои над чуждите посолства в Будапеща. И че може да води разговори в Белия дом, без да стои на колене. А сега - Бойко Борисов.
Същият, който спря „Южен поток“, жертвайки проект, от който България можеше да печели милиарди. Същият, който нарече АЕЦ „Белене“ гьол и го погреба заради началника отвъд океана. Орбан влезе в Белия дом като партньор и излезе като победител.
Борисов влиза там като просител и излиза като изпълнител. Орбан казва на американците:„Ще работим с вас, но не срещу себе си“, Борисов угоднически пита: „Какво да подпиша, само ми кажете...“ Унгария подписва изключения, България подписва откази. Унгария при Орбан има енергийна независимост, защото не се страхува да преговаря с Москва.
България при Борисов има енергийна зависимост, за да не обиди обитателя на Белия дом. Докато унгарският премиер издейства отлагане на санкциите на САЩ срещу покупката на американски втечнен газ и ядрено гориво от "Уестингхаус", България остава извън всякакви изключения. Страната ни отдавна купува гориво от "Уестингхаус" и внася щатски втечнен газ, но за нас санкциите важат в пълния им обем.
Явно в международната енергийна политика не всички играчи имат равен достъп до „изключенията“. Има два начина да разговаряш с великите сили - като лидер, който има държава, или като васал, който има началници. Виктор Орбан избра първото.
Повече в fakti.bg
09.11.2025