НАСА изпраща сателити близнаци за изследване на загадка на Марс

Източник: it.dir.bg

Мисията ESCAPADE ще създаде първата триизмерна карта на взаимодействието между слънчевия вятър и атмосферата на Червената планета, за да разкрие как тя е изгубила водата си

НАСА се готви да изпрати два идентични сателита към Марс в опит да разгадае една от най-старите загадки на планетата - как е изгубила гъстата си атмосфера и водата в течно състояние. Мисията е ключова за разбирането на трансформацията на Марс от потенциално обитаем свят в замръзналата пустиня, която познаваме днес.

Мисията ESCAPADE (Escape and Plasma Acceleration and Dynamics Explorers) на стойност 80 милиона долара предвижда изстрелването на два апарата, наречени условно "Син" и "Златен", които ще работят в тандем в орбита около Марс. Това е първата мисия на НАСА с два сателита до друга планета, като целта ѝ е да създаде триизмерен поглед върху начина, по който слънчевият вятър - потокът от заредени частици от Слънцето - енергизира и буквално "отвява" марсианския въздух. Изстрелването е планирано да се осъществи от Кейп Канаверал, Флорида, с ракета New Glenn на Blue Origin.

"Разбирането как слънчевият вятър предизвиква различни видове атмосферни загуби е ключова част от пъзела на климатичната еволюция на Марс", заяви Робърт Лилис, главен изследовател на ESCAPADE от Лабораторията за космически науки към Калифорнийския университет в Бъркли. "ESCAPADE ни дава нещо като стерео перспектива - две различни гледни точки едновременно."

Геоложки доказателства от древни речни долини показват, че на Марс някога е имало течна вода, което предполага и наличието на много по-плътна атмосфера. Преди около 4 милиарда години обаче магнитното поле на планетата, което действа като невидим щит срещу слънчевата радиация, започва да отслабва. Без тази защита слънчевият вятър бавно ерозира марсианската атмосфера, оставяйки днешната разредена обвивка, която е с плътност под 1% от земната.

Предишни мисии, като Mars Global Surveyor и MAVEN на НАСА, както и сондата "Надежда" на ОАЕ, установиха, че Марс няма глобално магнитно поле, но има отделни магнитни "мехури", заключени в кората си. С наличието само на един космически апарат в орбита обаче, учените можеха да наблюдават само един регион в даден момент. "С двата сателита на ESCAPADE ще можем да следим как тези региони се променят в рамките на минути, а не часове. Това ще ни позволи да направим измервания, каквито никога досега не са правени", добавя Лилис.

След като достигнат Марс през септември 2027 г., двата апарата ще прекарат около седем месеца в настройка на орбитите си, преди да започнат да летят във формация, един зад друг. След шест месеца съвместни наблюдения те ще се разделят в различни орбити за още пет месеца, за да изградят триизмерна карта на потока от енергия и материя между Марс и слънчевия вятър.

Всеки от сателитите, с размерите на копирна машина, носи идентичен набор от инструменти. Електростатични анализатори ще засичат заредените частици, които напускат Марс, магнитометър ще следи силата и ориентацията на магнитните полета, а плазмени сензори ще изследват свойствата на плазмата. Камери, създадени от студенти, ще заснемат изображения на планетата, като има шанс да уловят и мистериозните ѝ зелени полярни сияния.

Мисията ще тества и нов, по-икономичен маршрут до Марс. Вместо да се отправят директно, апаратите първо ще се насочат към гравитационно стабилна точка между Земята и Слънцето (точка на Лагранж), където ще останат около година, преди да се "изстрелят" към Марс през 2026 г. Този по-дълъг, но по-гъвкав маршрут може да направи бъдещите мисии по-малко зависими от тесните времеви прозорци за изстрелване, които се отварят веднъж на две години.

Данните от ESCAPADE ще бъдат от решаващо значение и за бъдещите човешки мисии, тъй като разбирането на поведението на йоносферата ще помогне за по-надеждни комуникации и навигация на повърхността. Резултатите могат дори да дадат насоки дали под повърхността на Марс все още има течна вода - възможност, подкрепена от скорошни сеизмични данни. "Със сигурност ще бъде предизвикателство да се създаде човешко селище на Марс", коментира Лилис. "Но хората сме упорити, нали?"

08.11.2025