Сергей Лозница е сред най-значимите съвременни украински документалисти и един от най-разпознаваемите изследователи на историческата памет в киното.
Тази година той бе част от международното жури на фестивала "Синелибри", където представи два свои филма — документалния "Естествена история на разрушението" и игралния "Двама прокурори", създаден по повестта на Георги Демидов.
"Естествена история на разрушението" бе отличен с наградата в документалния конкурс на фестивала.
Срещнахме се с Лозница по време на прожекциите му в София, за да разговаряме за мястото на историческата памет в киното, за повтарянето на травмите от миналото и за опасността от отказа да познаваме фактите.
Сергей Лозница на представянето на двата си филма в Дома на киното - "Двама прокурори" и "Естествена история на разрушението" - Емилия Клайн, Сергей Лозница и Юлия Владимирова (отляво надясно)
Снимка: Тихомира Крумова
- Как започна интересът ви към историческата памет и архивите?
- Първият ми филм, създаден изцяло от архивни материали, е от 2005 г. — за блокадата на Ленинград през Втората световна война.
Нарича се "Блокада". Всички кадри бяха запазени в студио, без коментар и без звук — чист архив. Видяното ме порази.
По-късно гледах почти всички филми, правени в Съветския съюз за войната - стотици заглавия.
Всички следват една и съща логика: било е трудно, хората са страдали, но накрая сме победили и празнуваме.
А в кадрите аз видях друго — напълно разрушен град, разбито общество, живот, който загива.
Сергей Лозница на представянето на двата си филма в Дома на киното - "Двама прокурори" и "Естествена история на разрушението"
Снимка: Тихомира Крумова
- Казвате, че архивът сам по себе си е памет и история.
- Да. Всичко, което заснемаме днес, вече е архив — бъдеща история.
Има още нещо: аз израснах в страна, в която вместо история има митология.
Съветският съюз бе място с непредвидимо минало - пълно с лъжи. Затова, когато започнах да правя кино, мислех, че е време да се каже истината.
Сергей Лозница с журналистката Юлия Владимирова на представянето на двата си филма в Дома на киното - "Двама прокурори" и "Естествена история на разрушението" -
Снимка: Тихомира Крумова
- Вярвате ли в идеята, че историята се повтаря?
- Не вярвам, че "историята се повтаря" автоматично. Но ако не назовеш своите грешки и престъпления, ако не разбереш причините — тогава, да, те се повтарят.
След разпадането на СССР не се случи нищо подобно на Нюрнбергски процес спрямо съветските престъпления.
Нищо не бе назовано, никой не бе наказан, архивите не бяха отворени. И ето — днес в Русия отново имаме режим, много близък до сталинисткия.
Сергей Лозница на представянето на двата си филма в Дома на киното - "Двама прокурори" и "Естествена история на разрушението"
Снимка: Тихомира Крумова
- Защо хората не научават уроците на историята?
- Този въпрос е странен за мен.
Как можем да научим нещо, ако не знаем фактите? Да караш кола със затворени очи води до катастрофа.
Така е и с обществото: ако не знаеш какво са преживели дядо ти и прадядо ти, как ще се ориентираш?
Всички днешни проблеми имат корени в миналото.
Само признаването на фактите, истината и осмислянето им могат да помогнат. Иначе ще се мразим поколения наред.
- Но за много хора в Русия Сталин все още е герой.
- Да. Много хора носят цветя на статуите на Сталин, макар да знаят, че той е убил милиони.
Кадър от филма "Двама прокурори"
Източник: Синелибри
За мен това означава, че са готови отново да бъдат убивани от нов Сталин. Те не искат да знаят историята. Но добре — тогава "добре дошли в сияйното бъдеще"...
- Може ли да наречем Сталин "победител" във войната?
- Не. Най-новите данни говорят за около 30 милиона загинали — това е всеки шести човек в страната.
Огромна част от европейската част на СССР е унищожена: Украйна, регионът на Смоленск. Това не е победа. Това е рана, която остава за поколения.
Кадър от документалния филм "Естествена история на разрушението"
Източник: Синелибри
- Очаквахте ли войната между Русия и Украйна?
- Да, разбира се. Ако следиш внимателно събитията, това беше лесно предвидимо.
Още през 2008 г., когато руският президент в Мюнхен заяви, че Украйна "не е държава", беше ясно, че часовникът започва да отброява.
- Много режисьори избягват да изразяват политически позиции. Вие не се страхувате. Защо?
- Не знам. Така съм устроен. Мисля, че ако един режисьор се страхува да говори, вероятно трябва да си смени професията. Киното е социална роля, огромна отговорност.
Сергей Лозница на Церемонията по награждаване на Синелибри
Снимка: Тихомира Крумова
- Защо решихте да създадете "Двама прокурори" като игрален филм, а не като документален?
- Филмът е по повест. Какво архивно видео бих могъл да използвам? Никой не е снимал как хората са били измъчвани в затворите през 30-те.
Затова беше логично да е художествен. Демидов е написал три повести за периода на сталинския терор - всяка от различен ракурс. Те не описват само съдбата на отделен човек, а самия механизъм на системата.
- Повтарят ли се тези механизми днес?
- Разбира се. Те работят отлично. Това е най-силното послание на филма.
Осемдесет години по-късно, въпреки знанието, виждаме същите модели. Това се случва, когато не сме осмислили миналото.
- Какво е киното за вас?
- Това е животът ми - 24 часа в денонощието. Киното е възможност да наблюдавам и да размишлявам върху реалността около мен.
08.11.2025