Изложбата "Девон" на Михаил Заимов предлага необичайна среща с образа - не като повърхност, а като пласт време, в който се утаяват памет, вещество и собствена тишина.
Парадоксално, макар да е познат най-вече като подводен фотограф, именно първата му серия "над водата" действа като потапяне. Потапяне не в синевата, а в непривичен, сух свят - камък, скала, материя, която носи друг тип безмълвие. Заимов сам признава:
"През тези фотографии искам да покажа нещата, които не мога да кажа."
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
Следите на времето
Серията е вдъхновена от геоложката епоха Девон - период, в който формирането на живота, такъв какъвто познаваме, е още в началото си. Това не е научен, а по-скоро вътрешен жест - поглед към източника. Фотографът събира фрагменти от света, които не се поддават на бърз разказ. Тук формата говори със своята резистентност, със своето мълчание.
Снимките не "описват", не разказват история в линейния смисъл. Те наблюдават.
Понякога напомнят на археологически отливки, друг път изглеждат като абстрактни графеми. Нещо в тях е първично, но и интимно - сякаш авторът не документира, а се опитва да разчете собствена памет, съхранена в материята.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
Изложбата се случва в годината, в която ONE Gallery отбелязва своя 10-годишен юбилей. И макар годишнините да звучат празнично, "Девон" е тиха, почти аскетична форма на празник.
"Тази изложба представя тишина. Онази тишина, която е отвъд всякакви мисли, суета и извън времето", каза при откриването създателката на галерията Десислава Зафирова.
И може би точно в тази тишина се крие ключът към онова, което ONE Gallery последователно прави - изгражда общност. Не декларативно, а през доверието в автора, през внимателното пространство за среща между зрител и образ.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
В този смисъл "Девон" се вписва в по-голям разказ за галерията - разказ за натрупването. За пластовете представи, поколения, гледни точки. За утаяването на време в културна памет.
За публиката, която познава Заимов като "морски човек", този проект е нова посока.
"Добре дошъл в обществото на фотографите от кота нула нагоре", пошегува се при откриването фотографът Георги Нейков.
Иронията е справедлива: години наред Заимов е разпознаваем именно под повърхността - с фотоапарат сред корали, потънали корабни останки и ретровъзбудени микросветове.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
Роден през 1967 г. в София, възпитаник на Académie des Beaux-Arts в Париж, той се движи между роли - художник, телевизионен водещ, журналист, писател, пътешественик.
Творбите му са показвани в България и по света, а морето - като материя, митология и смисъл, остава негова постоянна ос.
Тъкмо затова "Девон" е любопитна повратна точка. В тази изложба той се отказва от очевидното - от водата, която му е естествена среда. Вместо това търси дълбочина в твърдото. В неподвижното. В онова, което не се променя, или го прави с мащаби, непонятни за човешкото време.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
"Тази история е за вас", казва авторът.
И действително, ако има наратив в тази експозиция, той се случва в зрителя. Снимките не задават посока - те предлагат спиране. Ритъмът е изместен от наблюдение към съзерцание.
В епоха, в която фотографията често функционира като доказателство, като събитие, като момент, "Девон" изглежда като анти-жест. Тук образът не "улавя" миг; той показва неизменност.
Тази неизменност не е студена. Тя е покана.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
Най-силното в изложбата е липсата на претенция. Няма символни натрапвания. Няма обяснения. Това е работа на човек, който се доверява на подсъзнателното - на усещането, че смисълът не винаги трябва да бъде вербализиран.
Камъкът, линията, светлината - всичко е сведено до сурова простота. Но зад тази простота се усеща огромна чувствителност към формата.
Снимка: Антонио Георгиев Хаджихристов
"Девон" е изложба, която не се стреми да впечатли. А да запамети.
И в това е силата ѝ.
В една от най-силните години на ONE Gallery, "Девон" на Михаил Заимов се появява като своеобразно оглеждане назад - не към историята на галерията, а към първичната история на материята.
08.11.2025