Има нещо комично, когато гледаме синдикални и работодателски организации да пъчат мускули.
Откакто се помня като журналист, тези организации, поне най-гласовитите и забележимите измежду тях, винаги са мълчали, когато е било време за действие.
И обратно – реагирали са единствено, когато нова политическа сила с перспектива за управление им даде сигнал.
Не съм допускал обаче, че могат толкова жестоко да забравят мястото си във Вселената, както при тазгодишната бюджетна процедура.
Навярно един ден изследователите по стопанска история ще свържат промените в политическия цикъл с възхода на една или друга организация и нейното ръководство.
След като при НДСВ и Тройната коалиция Прокопиев успя да консолидира няколко организации, избутвайки на преден план най-лъскавата Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, нейното овладяване се превърна в цел номер едно на всички олигарси, с претенции да поддържат близост с властта.
На власт дойде Борисов, наложи се да дели властта с Делян Пеевски и „съдружниците по неволя“ се сдобиха с ръководители на КРИБ, които, подобно на малки деца, не знаят как да балансират между суетното желание да се покажат близки до властта и в същото време да запазят някакво лице на самостоятелност и висота да бъдат критични.
Синдикатите, сякаш за да принизят нарочно работническата класа, чийто интерес по дефиниция са призвани да бранят, полудяват истински, когато някое гражданско движение започне да им дърпа килимчето.
А щом някой започне да възприема гражданските организации като защитник на това, което синдикатите трябва да бранят, моментално следва мобилизация: телефонни обаждания, срещи с управляващите и пресконференции, в които хиперболизират срамно малки успехи като върхови постижения, само и само да не се случи някой да заеме местата им.
Как да не си помисли човек, че са забърквани в някоя политическа лаборатория с мисия да канализират справедливите искания и осъзнатата мярка на свестните предприемачи и работници, за да смекчат напрежението над управляващите в тежки моменти.
И обратно – да се активират, когато нещо започне да се случва пряко волята на политическите им ментори.
Повече в glasove.com
07.11.2025