Уж правителството бе много стабилно, уж никакви тъмни облаци не се задаваха на политическия ни хоризонт, а едни избори за общински съвет в Пазарджик обърнаха всичко с краката нагоре.
И не че самият вот имаше някакво голямо значение, просто той даде повод да избият напрежения, които са се натрупвали в целия период на управлението на кабинета "Желязков" и повече не можеха да бъдат потискани.
А в тяхната основа лежи егото на Бойко Борисов. И че взривът ще дойде от него не бе никак неочаквано. Oще предиполовин година писах, челидерът на ГЕРБ представлява основният риск пред кабинета "Желязков".
В някаква степен е дори чудно, че толкова време Бойко стиска зъби. Е, накрая не се сдържа. И не изборите в Пазарджик го уплашиха, а това, че плановете му се провалят.
Готовността му да стои извън "Дондуков" 1 може да се разбере със стремежа му да реализира една от двете печеливши опции: или да влезе в "Дондуков" 2, или пък да се превърне в антипод на едно непопулярно управление, което отново би поставило въпроса за формиране на ново правителство, този път под прякото му ръководство.
Ходът на политическия живот засега подрива реализацията и на двата плана.
За да стане Борисов президент, той определя подкрепата на ДПС като ключова, готов е да заплати и заплаща висока цена за нея, но само до момента, в който това няма да се обърне срещу самия него.
А значимостта на изборите в Пазарджик е тъкмо тази, че те се превърнаха в индикатор, който показа, че задоволяването на всички властови прищевки на Пеевски се обръща срещу самия Борисов.
ГЕРБ е клиентелистко-популистка партия (с акцент върху клиентелата), а Пеевски заграби целия клиентелистки вот в Пазарджик.
Което изпраща неприятен сигнал за цялата страна.
От една страна, в тези среди царува убеждението, че ограбват ли те - значи си слаб, от друга, поставя в центъра на общественото внимание грозното лице на българския избирателен процес и може да породи обществена реакция, която да генерира анти-ГЕРБ вот.
Повече в glasove.com
07.11.2025